автор: apostolicia

Той я намери с очи сред суетнята преди старта, беше съдба от години.
Тя стоеше до коня си – черен, като нощта, в която двамата се срещнаха за първи път. Също толкова висока, също толкова тънка. Бедрата й изглеждаха още по-стройни в черния жокейски бридж. Той затвори очи и прати ръцете си върху тях – плъзна ги по цялата дължина на краката й, погали ги от вътрешната страна, дланите му я обвиха, мисълта му я притисна в тленното му тяло.
Тя усети две очи да прокарват стоманени остриета по гръбнака й, да разрязват сатена на бялата жокейска риза, да настръхват гърдите й, да се сливат с дъха й и да го карат да се бушува. Наведе глава да скрие руменината в дантелите на гърдите си.
Той видя как пулсира нежната ямка на шията й. Усети възбудата в ритъма на сърцето й, в приглушеното свистене на дъха й. Пръстът му мислено прибра палава къдрица зад ухото й – знаеше колко е чувствително това място.
Тя изви шия, косата й се разпиля по гърба като река от черно кадифе, ръцете си вплете в нея, да я оправи – знаше как се храни желанието му.
Той жарна с дъх устните й. Прати дим да обвие тялото й, като ласка на жарък любовник.
Тя прокара ръка по гривата, преди да се метне на коня, който изви шия, като лъка в ръката му.
Конят бавно се вдигна на задните си крака, стиснат здраво между бедрата на своята буйна ездачка. Миг след това се понесе стремглаво напред, като стрелата, която полетя от лъка в ръцете на белия зрител на най-горния ред. Той сведе ръката с лъка да проследи движението на стрелата си. Тя летеше след коня с черна ездачка, която развяваше черни криле.
Никой не виждаше нито лъка, нито стрелата на бога Ерос. Всички сметнаха за развят черен плащ крилете на бога Танатос.
Черният ангел! Белият ангел! Двете страни на Луната!