Сладко ухаят липите –
бодрост и свежест се носят навред .
Нежно потрепват звездите
с поглед любовен и ласкав привет.
Приказно ярко в небето
грее сребриста луна .
Тихо прошепва в полето
полъх прохладен над морна земя .
Гасне и после проблесне
малка светулка във мрака , над мен
светли пътеки чертае –
пътища тайни към утрешен ден ..
Мигом в небето побягна
падаща малка елмазна звезда .
Тъжно самотна угасна
кат мимолетна момчешка мечта .
Литна ,припламна –проблесна
като преминал напразно живот .
Тихо стопи се угасна
нейде в тъмното търсейки брод…
Шепнат си тайнствено - нежно
в сенките сгушени стари липи .
спомнят си утрото ведро –
светлите детски невинни мечти .
Стрелна се сянка потайна –
лека , ефирна ,безмълвна –без стон .
Нейде потъна –изчезна
призрачно ,сякаш демон – фантом .
Писна в съня си уплашен
сграбчен в нокти нещастен врабец .
Крясък злокобен отнесе
тихо полъхнал прохладен ветрец .
Ласкав вечерник гальовно
милва с незрима ,вълшебна ръка .
В изблик на нежност любовно
шепне невнятни любовни слова .