Аз си отивам кротко, тихо.
Прибирам си платнената торба
Не правя сцени, панаири
макар че любовта ми диво
неистово ме кара да крещя.
Да чупя чаши, да се тръшкам.
Да те пребия и ключа да глътна.
Така и не разбрах как всъщност
си тръгва "със достойнство" любовта.