автор: Liulina

Телата виеха се като лиани,
танцуваха косите разпиляни,
от вятъра въздишка се отрони,
оплете се любов в ръцете – клони!
Усмихваше се пламнало лицето,
надвесено от трепет най - приятно,
от този въздух разреден където,
се ширеше това чувство необятно!
Свободно въздуха през орбити премина,
а в сферите ти облост е неотразима,
танцуваха и пламъчетата в очите,
брояха се до времето за нас и дните!
Часовникът тик так в коридора,
прашинка мина жегнато красива,
отново съм аз нечия изгора,
макар сама отново съм щастлива!