По потните длани на утрото
се оцежда уловена нега.
Някой тихо говори с ангели-
поделят си с мъка нощта.
Тропат чувствата трескави-
по скулите розовее вина.
Чужди на всяко сбогуване
се допират две рамена.
Тежки стъпки късат посоките.
Длани стенат - птици в беда.
Прагът дневен е тесен за спомени.
Поглед скърца в гърба на нощта.
28.09.2008