автор: Agaq

Изгони я, тази проклета тъга!
Чуваш ли, изгони я?
Тя бавно от очите ти пие,
да не виждаш
как поточе бълбука,
разхождат се птиците,
свирят щурчета, светулки трептят.
Колко щастлив е гласът и смехът
и колко са топли нощите
(под завивките с някой до теб).
Как те чака на далечната пейка
момичето в парка.
Едно момиче - само за теб...
И ти - целият негов нов свят.
Изгони я!
Първо я изгони...