автор: hristam

Вече беше твърдо убеден, че трябва да го направи. До този момент все не се решаваше, измисляше си какви ли не оправдания. Защото истината беше, че го беше страх.

От години знаеше за Усъвършенстваната компютърна програма за намиране на най-подходящия партньор, услугата бе много рекламирана и широко разпространена. Разбира се, цената й бе доста висока, но по потвърдени слухове и според очевидци напълно си заслужаваше. Най-интересното за него беше, че и колегата му, който се славеше като отявлен сваляч и любимец на жените, се бе възползвал от нея.
- Виж сега – мъдро бе отбелязал той в отговор на учудването му – нещата стоят различно, когато решиш да се жениш. В такъв момент един мъж несъмнено има нужда от компетентното и обективно мнение на специалист, защото и най-опитния може да бъде подведен, оплетен и зашеметен, и в крайна сметка да се окаже обвързан за същество с измамна прелест и съмнително очарование, което напълно да съсипе живота му. Брака не е като да прекараш една луда нощ със страстна хубавица, ще знаеш. В някои случаи е доживотно.
„Прав е” – помисли си, макар в главата му трайно да се беше настанила мисълта за лудата нощ със страстна хубавица. На него нещо подобно му се бе случвало само един-единствен път, и то само защото въпросната хубавица беше пийнала повечко. А и не беше кой знае каква хубавица, ако трябваше да бъде съвсем искрен.
Така или иначе, до този момент не бе имал сериозна връзка, или дори нещо, което да прилича на такава. Знаеше причината – беше прекалено свит, нерешителен и плах, с безброй комплекси, ниска заплата и също толкова ниско самочувствие. Уменията му на добър професионалист съвсем не бяха достатъчни да го накарат да се чувства значим, защото дори и когато получаваше признание за отличната си работа, не го напускаше мисълта, че в женските очи това ни най-малко не го издига, че за жените така или иначе той винаги ще си остане просто един невзрачен тип, не заслужаващ никакво внимание.
Единствената жена, която го бе дарявала с обич и нежност до този момент си оставаше майка му и той се боеше, че ще си остане така и занапред. Копнееше да намери своята половинка в живота, но понякога, в мигове на отчаяние се питаше дали изобщо такава съществува. Възможно е, да речем, да е станало някакво объркване в системата, и точно неговата да са я пропуснали – от опит знаеше, че и най- съвършените механизми понякога грешат. Но дори и тя да съществува някъде, какъв бе шанса изобщо да я срещне?
Защото той не вярваше, че би се справил без нейна помощ – изобщо нямаше идея как да я открие. Никога не си беше падал по купони и ходене по заведения, единствените места с повече хора, които посещаваше, бяха читалните на библиотеките.
Опитите на майка му, от няколко години останала вдовица, да го запознае с подходящо по нейните разбирания момиче – най-често от средите на нейните приятелки, бяха ударили на камък. Въпреки несъмнено богатата си обща култура и висок интелект, езикът му неизменно се връзваше на възел, когато трябваше да проведе дори най-невинен разговор с момиче, а това в съчетание с безкрайно семплата му външност му носеше само разочарования.
Но годините си минаваха, а майка му не се отказваше да търси начин да го задоми. В нейните очи той беше всичко това, което му се искаше да е в очите на любимата – умен, отговорен, сериозен мъж, способен да създаде чудесно семейство, за което да се грижи с любов. Майка му отдаваше несполуките му с жените на неговата прекалена чувствителност и свян, които бе сигурна, че е наследил именно от нея, и с това той й ставаше още по-мил. Точно за това считаше за свой дълг да му помогне, и сама откри една агенция за запознанства, която й се стори много подходяща. По нейно настояване той се срещна с някои от момичетата, които се свързаха с него, но дали защото си беше вече с такава нагласа, или просто защото те търсеха нещо различно от него, и тук нещата не потръгнаха. Нещо повече – започна да изпитва все по-голямо неудобство в женска компания, на моменти стигащо да стрес и депресивни състояния. Изпитваше не скрито възхищение от мъже като този негов колега, които в женско обкръжение се чувстваха като риби във вода, и по които момичетата лудееха, а жените обожаваха. На моменти се улавяше, че искрено му завижда.
Точно неговото решение да се включи в тази програма за избор на най-подходящ партньор насърчи и самият него в тази посока. Още повече когато видя с очите си колко доволен остана колегата му от крайния резултат, и сега като щастлив младоженец не спираше да говори за това с патетично чувство на върховно задоволство.
Така че една слънчева утрин, насъбрал нужната доза кураж и всички необходими документи, той се запъти решително към съответната сграда, за да направи необходимото. Беше изчел всички рекламни брошури, така че бе запознат с цялата процедура. Първо се подаваха документите, които трябваше да бъдат разгледани и одобрени, след което го включваха в програмата, и на базата на поредица от тестове и изследвания се оформяше крайният резултат – съвършената партньорка за него, за която той също бе идеалният вариант, разбира се.
С изключително вълнение, но все пак и завидно хладнокръвие, не проявявано досега, защото все пак много държеше резултатите му да са прецизни, той стоически мина през всички процедури. Единствената му мисъл беше че само часове го делят от срещата, която е бленувал години наред.
Докато изчакваше резултата успя да изпохапе устните си до кръв, и почти да остави без копчета сакото на единствения си костюм, защото беше ужасно изнервен, а в такива моменти имаше навика да дъвче устните си и да върти нещо между пръстите си. Беше избрал директна среща с нея, макар да имаше възможност първо да види само снимката й. Но той бе на мнение, че вече бе изгубил твърде много време, и нямаше търпение се срещнат очи в очи. Преди всичко искаше да види нейната реакция, когато го зърне – дали и тя се вълнуваше колкото него? А освен това външният вид съвсем не бе толкова важен за него – даваше си сметка, че мъж с неговите физически данни не може да има кой знае какви очаквания.
Така че, стиснал в ръце листовката с най-общите данни за нея, той бе готов на всичко. И въпреки това, когато я зърна, изумлението му бе толкова голямо, че придаде гротесков вид на и без това твърде грозноватото му лице.
- Не може да бъде – изохка, и се свлече на близката пейка. После шумно пое дъх и каза първото, което му хрумна – Но тук пише, че си на трийсет и шест...
- Знаех си аз, че не трябва да им се доверявам на тия машинарии, ама що ли послушах съседката! – майка му не смееше да го погледне – Ама тя от кога ме кандърдисва – нали и нейния, втория мъж де, така го откри. А ти да не мислиш, че нещо съм подправила документите? Знам ли какво объркване е станало – там ясно си пише, че съм на шейсет и три!
Чак след време се сети, че не бе погледнал листа със собствените си данни, който майка му бе получила. Възможно ли бе и неговата възраст да бе сгрешена, или майка му...
„Като че ли вече има някакво значение” - помисли си тъжно, а в следващия момент се закиска тихичко в леглото си.