автор: roza1

Би ли могъл,
да им постелиш легло!?
Скъпи, умориха се,
моите мечти-всичките.
И нощните, и дневните.
И миналите и днешните.
Коленичеха,огънаха нозе.
Уморени са до смърт
в търсене на път.
Отчаяно скитаха
по звезди и луни,
по криле на птици,
по слънчеви лъчи,
по аромат и цвят...
Не спряха от инат,
чакаха твоя знак.
Не откриха нищо.
Пак са сами.
Уморени мечти.
Стигнаха пътища кални,
забоксуваха там,
продължиха едвам..
Прекосиха съня ти спокоен,
от мен не откриха и помен..
Дойдоха в деня ти на обяд
и едва не умряха от глад..
Скъпи, ти имаш легло.
Не пей приспивна песен!
Запази тишита!
Прегърни само една,
онази- светлата още мечта.
Сложи я да поспи.
Тя от лутане към теб
се умори.
Щом се събуди, горката,
с целувка ще ти благодари.

23.07.2004