автор: com_ocio

Фчера кмета вика - чувай ма сига,
заесени са, тамазлъка назе чака.
Пък ти си учин с диагноза - по така!?!
Е, удъртял си и краката ти са клатят,
ама ут неска ш` дижуриш ей тука начи -
баш между кметствуту и оримака.
И аку чуйш тъдява някуй да са грачи,
у тая риза бързу шгу нахакаш!
Пудпали кмета стария Ирбит,
(туй е муторъ с кош, ут вторатъ свитовна),
а аз кат най-ливент и бабаит,
пудпрял съм са до портъта утторена.

Ха! Чувъм разгувур, един такъф усобен,
то гачи бай ти Хичкок филм ми пружектира.
Един кат фана сам-самин да спори,
ма да са псува, да са плюнчи и нирвира...
Сидя, сидя, чи кат са метна ф интернета,
кат почна сам биляжки да си пиши...
Брях, викам, ко ли няма пуд нибету!
Идин такъф напрау са умислих...
Ни стига туй - пуезията зе гу тресна свише!
Сърцету ми шса пръсни, ша примирам,
а той си пиши, пиши без да брише...
Кат спре пък - почва да са кументирва.

Държа аз ризатъ, дет кмета ми я дади
и мий таковъ... мен си да обличам.
То не чи нещу де, не съм ептен абдал и
усвен туй ф новъ ризъ многу ша ми тича.
Ма тос шивач май бил е превъртял бе,
закот ръкави ама ич не й е сложил!
(Сал два каиша е зашил наместо копчи,
ма туй ни пречи са дукараш. Можи, можи.)
Курдисан, стрОен кату сноп от гръсти*
кат са накипря, на мегдана кату скоча...
Аку ма види попа - бая ши са кръсти,
ма ко ут туй, га с нова риза съм наточен!

Потупах са тугас ф гърдите - най-утпред
и гледайти ква умна мисла ми искочи -
то аку сякоя муха е можелу да сбира мед,
бръмбаро ни ще върти лайноту ф топче.


* гръсти - стебла на конопа от които се сваля ликото и се правят въжета.