автор: phifo

С кокал във ръка и с гневни спазми,
с глад и светлина, в ръмжене скрити,
днес вечерят по неандерталски
дивите ми сенки в пещерите.
Ще наточа копие от кремък
и за звяра, щом се борим двамата.

Животът е последното въстание,
след което, всъщност, робство няма.