автор: vorastak

Убава си много, моя горо,
замирисала си ми на пушек!
Теб да те опазим ни е зоро,
за мутряги алчни си отдушник!

Сака се на некой да те нема тебе -
дървена си, кефат ги бетони!
Да те нема, огинот им требе,
да те лапне, как лапна вагони!

С голи руки огин се не гаси,
че изникнат вместо теб отели,
със шампанско че си чукат чаши,
а че има, мислим и разстрели!

Спорот в нас решават със пищова,
кьорави, че тражат пак виновен
и гора че обещават нова,
че нали живеем в свет лъжовен!

Планините с вид на месечина,
със бетон че скрием си морето,
на народо яка да му е гърбина,
че "юнаци" газат всичко свето!

Убава си, мила моя горо,
внуци че те гледат на картинтки?!
Може да ги видат и по-скоро,
в планините ни, че растнат трънки!