автор: miglena

И какво от това, че дъгата се стича
по линиите на съдбата
нима дърветата ще спрат да плачат
и отбрулените им сълзи
ще се върнат по овдовелите клони
в които гълъбите
напразно търсят уюта на отдавна
счупените си черупки

а искаха да пораснат и да любят
и да летят свободни.

Животът ги нагости с просешки трохи
нехаеха
котараците ги скубеха за удоволствие
те кълвяха опашките им
ветрове садяха прах в гълъбовите очи
покълна песен
неизпята, нечута ... с ноти от тишина
и ромон на полет
към върховете, забравата, ръцете на
еделвайсите

ария на самотата

Тук гълъбите не копнеят ято.

... В тайната си градина гълъбовата жрица
поддържа вечен огън
с пера и пух от слънчеви гълъбици
а лунни гълъбоци
охраняват светилището със сребърни
кинжали и нокти от стомана
при всяко новолуние перлоносните миди
разперват черупки и
посипват със седефен прашец цветята
а с перлите си
окичват дървото на свободата.

То цъфти само веднъж в живота на жрицата
за една-единствена нощ
ако тя успее преди зазоряване да събере
с миглите си
триста тридесет и три перли
може да избере
дали да остане жрица или да пристане
на принца на Гълъбокия.

Там гълъбите живеят на ята
и не познават дори словото самота
а свобода за тях означава
да избират жених и невеста и съдба
само по любов
и затова могат да гнездят в сърцето на дъгата.

... Когато между двата свята
две дъги залюлеят люлката на своя рожба,
там е
време рождествено за нова гълъбова жрица
а тук -
при светкавици - гълъби и хора могат да видят
перлено-седефените отблясъци
на дървото на свободата.

Казват, че ако ти се случи да ги зърнеш,
на късмет е,
на здраве и на гълъбиста обич!