автор: kokolina

Свободата съпътства живота на човека. Всеки човек има конституционното право да бъде свободен. Когато човек е свободен, той усеща щастие, волен е като птица в полет, смее се...
Но въпреки всичко той, човекът, не е напълно свободен – той е в окови. Тези окови са моралните, обществените и личните задръжки; страхът пред новото, пред непознатото и пр.; препятствията, поставяни от околните, с цел да объркат нашите планове.
Да вземем например ежедневието в България. Има хора от различни етноси – българи, турци, евреи, арменци, японци, руснаци, македонци, чехи, германци, англичани, сърби, гърци, цигани... В България циганите (т. нар. роми) се мислят за господари на положението. Докато хиляди българи гладуват и просят за залък хляб, търсейки капчица надежда за по-светло бъдеще, така наречените роми не си плащат ежемесечните сметки за вода и електричество, да не говорим за огромните данъци и такси.
Те са имунизирани срещу глоби, наказания, “законът” (в България съществува тази дума, но досега не съм видяла да има някакво доказателство, че наистина го има, а не е само една от думите в речника) не ги преследва.
В същото време плачат (чак се съдират от рев) за пари и помощи и правят мили очички на Г-н Финансовия министър, на Г-н Президента, на Г-н Премиера... В последствие на това получават всеки месец огромни суми пари, продукти и провизии за зимата – дърва, въглища и др.
А майка ми, която е безработна, подаде молба са социална помощ, но ù казаха да идва шест поредни месеца, за да могат да я регистрират. Казаха ù още да си намери работа междувременно, за да могат да я отметнат от списъците си (бях свидетелка на казаното от Бюрото по труда в града ми). И ако това не е етническа дискриминация?! Сякаш безмълвно ни се казва: “Вън! Не ни губете времето! Не ни трябвате! Вие сте БЪЛГАРИ! Да живеят ромите и останалите етноси!”
Да, бе, как ли пък не!
Няма да оставя България да затъне в калта, докато онези цигани от махалата си търсят права, които не притежават.
Нямали пари?! Живеели в схлупени къщички?! Били бедни?! Да, бе, повярвах им! Да не съм превъртяла?!
О, не, все още съм с ума си! И точно затова си задавам следния въпрос: ”Щом нямат пари, живеят в схлупени къщички, щом са бедни, защо всеки срещнат циганин (извинявам се, но не мога да ги нарека роми, те са си просто това – цигани) върви по улицата, по площада, или седи в кафенето, пие кафе и пуши поредната цигара и други подобни, като при това си забавление на забравя да се облече по последна мода с неизменните виснали синджири, хванал в ръка поне един (също последна мода) GSM апарат?
Човек е свободен – да, но само според Конституцията. Но нека да поясня какво точно означава думата конституция, като правя това пояснение не за себе си или за някого, който е на “ти” с материала, а за нашите посредствени народни представители, които, изглежда, не знаят значението на тази дума.
Е, мен не ме затруднява! Ето и обяснението! Конституцията ( от лат. constitutio - учредявам, установявам) е основен и висш закон на една държава. Конституцията е основа за създаването на конкретни закони и висша норма, на която другите норми са подчинени и не могат да противоречат. В основата на конституцията лежат човешките права.
Основните права на човека са:
        право на живот – Има ли на света нещо по-ценно?
        право на свобода – А без нея закъде сме?!
        равенство – Е, то май липсва, нали?
        право на свобода на съвестта – господа политиците са с гузна съвест, т.е. тяхната съвест не е свободна.
        право на свобода на словото – Е, уж има право на свобода на словото, а напишеш ли нещо не както трябва, те обявяват за фашист и др. подобни. Да вземем например Волен Сидеров – веднага го обявиха за хитлерист , фашист и престъпник и му свалиха имунитета. И защо? Защото е националист и е против методите на управление. И това ако не е цензура?!
        право на личен живот – Да, бе, всеки те клюкари и следи, и след това приказки за личен живот. Малко трудно!
        право на труд – Да видим чл. 16 от Конституцията: “Трудът се гарантира и защитава от закона”. Защо тогава има толкова бедни и безработни мъже и жени в България?!
        право на собственост – Собствеността се защитава от закона. Защо тогава, когато в девети клас ми откраднаха учебниците по психология и по история, нито един от учителите ми не ме защити, когато им казах?! Нито един от тях не си направи труда да разбере кой е крадецът. А може би са знаели и не са искали да излезе наяве?
        право “неприкосновеност на жилището” – Защо тогава крадците влизат в него, сякаш е техен дом? Ами наглият съсед? Влиза и излиза от дома ти, сякаш е негов собствен!
        право “свободно предвижване” – Имаш право да вървиш по улицата, да бъдеш твоето лично Аз. Но, представи си, че точно ти си световно известна звезда. Тогава естествено предпочиташ да се маскираш като тийнейджър, например. След това би се смесил с тълпата и никой не би го познал. Той или тя ще бъде част от общото цяло. Би се преструвал/ а на такъв/ такава, какъвто/ каквато не е. Тогава, питам се, какво е това свободно придвижване? Звездата от примера се тормози от липса на свобода в страната си. А какво би станало, ако тя е в чужбина? Същата история ще се повтори, нали?
        право “достъп до информация” – Всеки има право да учи, да получава познания за света около себе си, но много често именно тази информация липсва или умишлено не се предоставя на желаещите. Особено, ако тези желаещи са българи. Тогава за тях няма време, да не говорим пък за учебници, учебни помагала, книги, както и достъп до библиотеки и участието в различни конкурси, олимпиади, състезания и пр. Докато за сметка на това циганите са толерирани, тъй като са малцинство. Е, и, нима българите в Турция някой ги толерира само заради факта, че са малцинство? Не, нали? Тогава защо трябва да им даваме повече права, отколкото имаме самите ние? Та само един-единствен българин има по-малко права от циганина!
Всеки имал равно право на информация? Как ли пък не! Разправяйте ги тия на шапката ми!
        право “Тайна на личната кореспонденция” – Никой няма право да чете чуждо писмо, нали? Да, но аз не вярвам, че всеки се съобразява с това. Все ще се намери някой, достатъчно нечестен, за да прочете чужда кореспонденция. Подличко, нали?
        право “Сдружаване” – Всеки почтен човек иска и има нужда от истински приятел. Тогава се намесва някой завистник и разваля всичко. И какво става – край на мечтаното приятелство – станало е на пух и прах навярно чрез някоя и друга клевета. Ясно е едно – завистникът е изключително доволен и горд от себе си.
        Малцинствени права – тук ще отбележа това, което мисля, с едно изречение и с един въпрос. Надявам се да ме разберете. За съжаление в България малцинствата са по-добре устроени и имат много повече права от самите българи. Жалко, нали?
        Свобода на медиите – Медиите имат голяма свобода, с която много и твърде често злоупотребяват. Те делят хората на “наши” и на “ваши”. Нашите са тези, с които се радват на взаимна изгода, а ваши – всички останали. Жалко, но факт!
        Жалби – Отново важи принципът за “моите” и за “твоите”, за “нашите” и за “вашите”. Сами си правете изводите!
        Право на образование – Чл. 53, ал. 1 от Конституцията на Република България гласи, че всеки има право на образование. Да, но не всеки иска да учи, а тези, които искат, не могат да си го позволят, тъй като от година на година то става все по-скъпо и по-скъпо и все повече хора се отказват от безбожно скъпото право да си образован. Не ги виня, нямат средства! Българийо, ти си мащеха за своите чеда!
Е, тогава се питам, къде е свободата, къде изчезна тя?

Изводът: човек е свободен, но навсякъде е в окови.


Гр. Хасково
23.07.2008 г./ 23:40 ч.