автор: mariq-desislava

повлияно от Кафка

Ненужно е светът да напускаш.
На шарен облак застани
и звездите гъделичкай.
Дори недей ги гъделичка,
само небето подпирай.
Дори не го подпирай,
а сърцето на луната послушай.
Светът ще те приеме оглозган,
но доволен и думите ти втечнени
ще срича,
защото на крайчеца на ада
винаги има място за още един.