автор: angar

В село Маймунци става панаир.
През лятото, в деня “Свети Илия”.
Как и защо – сега ще ви разкрия!

На времето в Маймунци, един поп -
след като яко бил вечерял с боб,
измъкнал се от меката постеля
и тръгнал в селото да си постреля.

Това бил поп за приказ и за слава!
Такива не се срещат оттогава!

Такъв единствено е имало след туй -
в Кратунци, със триметров алилуй!

Та слязал той от своята постеля
и тръгнал в селото,
по хладината, да постреля.

На ъгъла край църквата се спрял,
и два-три пъти силно изгърмял.
След туй на друга уличка се спрял –
там също два-три пъти изгърмял.
Разходил се натам-насам, гърмял,
след туй се върнал, легнал и заспал.

От гръмовете
дрънвали стъклата,
и хората напускали леглата
и впервали очи във тъмнината.
Но и на бухал да са ти очите,
как черно расо ще се мерне в тъмнините?

И всеки бил безкрайно удивен –
какъв ли ще е този феномен!
Небето е осеяно с звезди,
и нийде не се святка, а гърми!

Край Челопеч, във тоз далечен ден,
не е бил още погреб построен,
а камо ли пък – и да е взривен!

МаймУнчани, тревожни и безсънни,
едва дочакали докато съмне,
а после се събрали на мегдана
и всеки бързал тази случка да подхване!

И тъй плетат, и инак я разплитат –
не става! Трябва попа да запитат!

- Какво се чудите! - им казал попът. -
Не гръм ви трябваше на вас, а сопа!

Във грехове затънахте до шия!

Такива изповеди слушам,
че не знам -
как сте си живи, а не пукнахте от срам!

За вас ни петък, нито пости няма!

Ни в плевниците,
ни в полето слама
неовършана вече не остана!

Грешите всяка нощ и ден, и час!

Защо гърмя нощеска, според вас?
Защото днеска е “Свети Илия”!
А пък Свети Илия е светия
от тия, дето лесно не прощават
на тия, дето често съгрешават,
и с гръм и мълния ги поразяват!

И аз във тая нощ уплашен бях!
Но щом утихна всичко и заспах,
яви ми се в съня свети Илия:

“Чуй божията реч и запомни я!
На тези хора ти си поп! За тях
ти отговаряш! Всеки техен грях
на оня свят и върху теб ще ляга!
Ти трябва
все да мислиш и решиш,
как греховете им да намалиш!

Какви развратници сте – пази боже!

Но тъй като
съвсем без грях не може,
за сЕлото ви Господ разреши
в една от нощите да се греши:
след залез слънце на “Свети Илия”!

И всички грехове, дори големи,
от тази нощ – ще бъдат опростени!

Едно е забранено и не бива:
човек да пали, граби и убива!
А който може –
да се люби и беснее,
докато първите петли пропеят!

Но всеки, щом зората зазори,
при своите роднини се прибира,
какво е било – спира да приказва
и божиите заповеди спазва -
до следващата нощ подир година!”

Това светецът рече – и отмина! ...

Щом попът млъкнал, се започнала гълчава -
над думите му всеки разсъждава.
Един рече едно, друг друго каже –
то всичко може ли да се разкаже!

Завършило е всичко най-подир
с:
“Маймунчани да имат панаир!

Да бъде на деня “Свети Илия”,
във местността “Голямата кория”!

И всяка къща лепта да даде –
корията да се обзаведе
със кьошкове, със пейки и пътеки -
с удобни скътани места за всеки.

И този панаир да се празнува,
светецът както в свойта реч хортува!..”

---
Благодарим ти за ума ти, Боже!

По-сладък панаир не е възможен!

Ни "Бузлуджа", ни "Пленерът на Рожен",
ни "Бачково", ни “Добруджански край” -
не могат се сравняват с този рай!

Не ги ли пуснат там, момИте плачат!

Кратунчанки
и те най-много него тачат.
А пък Винета, Куна и Калина,
не са пропуснали нито година!

И аз успявах нявга да намина,
но мойто време безвъзвратно мина!