автор: ariel_b

Тя е там. И безмълвно го чака.
Изпреварила сухия вятър.
Отдалече личи, че е плакала.
Натъжено е късното лято.

Тя го чака. Красива и бляскава.
Под нозете й пътят е златен.
Млада кожа ухае на праскови.
Тиха сянка целува земята.

Тя е там. На ръба на следобеда.
А очите й – облак разнежен.
Тя го чака. Няма нищо особено.
Само въздухът става по-тежък.