автор: Mechonovica

Ши ма прощавати, чи все за тва
мъ кво да правя здраво ма нацели,
тъй ма подхвана, направо са разля
туй диву чувству (стана три недели)

В живота казват връща ни са сичку
дубро и зло (кой там квот надроби).
Приди времи раних мъж (мъничку)
димек ритнах гу (сърцету го боли).

И мислих си, ни мож мен са случи
в сърце женску някуй съ настани,
щот съм разумна и пяза къту кучи
душата си, ни отварям хич врати.

Да, ама не, пуста карма мъ намери
стовари ми най-страшну наказание.
Срещнах гу, прикрасен, с маниери
достойни кът за приказну сказание.

Размекнах са, разтупках съ хептен,
замаяна кът в сапунените сириали,
въздишам саму и рива пу цял ден,
пу къщи рабутата… кучита я яли…

Ши търся помущ от билкарката аз,
да ми забърка нещу за необичане…
Да са съфирясам, да ма упусни бяс.
То туй направу е „сърцеотвличане”.