Ни мож затвори тез усти
и всеки гледа та изкажи.
Чи и разправят глупости
„тайната” за тях не важи…
Не чи аз ни съм бъбрива
така е (кой с мен са мери),
мъ неска съм тревожлива
щот mechogorski ма намери…
Писмо пратил най-директно
без мили приказки омайни.
Идеята схванах перфектно
и намеренията (не крайни).
„Влюбих се в таз Мецана
както нивгаж до сега,
чудя са наде да фана,
де да тръгна пу света.
Но сега разбрах къде си-
чак в Кратунци си се свряла.
И ще взема да довтасам
там ще те набарам...
С тарелка "Балканска скара"
ши та сапикясам.
И после Бог да та пази,
щото Мечка ши та гази.”
Веднага отговорих, на мига
взех бял лист, молив с гума.
От възпитание, не от страха
обясних сичку дума по дума.
„Въх, чи кой мъ е издал
сичку беши многу тайну:
тръгнах си, ти бе заспал
биле сипах ти омайно...
Сещъм са, оназ бъбривка
комшийката ти, кака Неда.
Денем спи пуста сънливка,
нощес през дувара гледа.
Нидей дъ ма дуближаваш,
ши викна някуй, мъ опази.
Ку дойдът ши съжаляваш
ку ни дойдът... ш`ма гази... „
Дано успяла съм да смекча
душата му (да н`ма нагази)
Дано „на мясту да ни тъпча”
и някуй да дойди ма опази…
:)))