Въпросите,
пресъхнали кладенци,
помнят
на дядо пироните,
топлина
на стените от кал
обещали.
И каскета му помнят –
ме скриваше
щом го нахлупех,
и аб̀ата на дядо –
на пирона в средата.
И стената – затоплена –
ми разказа,
как дядо
свойте въпроси
не разпилявал в земята.
Ще се усмихне,
глава ще поклати,
ще каже:
– Забрав̀и,
че си важен,
отвърни,
все едно си залагаш главата,
но преди да те погнат –
хлопни им вратата!