автор: traveller

Разпиляното Слънце
се отърси
от росата
на измамно
нетърпение
полюля се
ветрено
над себе си
и се усмихна
като звезден
кръговрат
по осъмналите
сенки на
несбъднатите
Изпепели
пустините
на днешното
и нехайно
се усмихна
на треперещите
звезди
непосмели
да си имат хора
да ги галят
и да ги умират
неочаквано
презирани
и разтуптяно
да ги струват
в някога
сънувано
Разтрещялото ме Слънце
помътнялото
от студове
ме разпокъса
на хиляди снежинки ме
състави
и ме изплете
да съм вплетено
отказал
да бъда
невъзможното му
светене...