Хай здравейте, пичове и пички,
пак съм тука и на всички
ще припомня - аз съм Ташко,
дето пише ги просташки
за разтуха на душата.
Ама вий ме не корете -
лош не съм - разберете,
леко ми е докат пиша,
та забравям даже шипа,
зарад който ме приеха
в болницата в града. Ех,
пък там какво се случи...
Тихо! Все едно не сте чули
нека бъдем по-дискретни
зарад връзки мимолетни
някой име да опетни.
Там видях една сестрица,
бяла, руса - хубавица,
с ей! - таквиз очи засмени
гледам я, а тя край мене
все се врътка, чурулика,
тъй ми думаше Иглика:
"Дядо Ташко, дядо Ташко,
имаш ти сърце юнашко!"
"Ха сега де - викам аз -
с шип в гъза бъди курназ!"
А пък тя с мехлеми разни
и с инжекции - ох, омразни,
ден след ден с усмивка блага
пълни ми очите с влага.
Тука нещо ще да става
и усещам, че ми става
щом я зърна на вратата
или седне на кревата.
Кат я гледам, има всичко -
дупе, цици - супер пичка,
пък краченца на сърничка -
боже, боже, сам самичка
да я вкача, бедърца и да разкрача
сам дано и тя да рачи...
И не щеш ли една нощ,
пълен с мисли и със мощ,
на вратата ми се белна,
тихо я притвори, влезна
и към мене се насочи,
моят под чаршафа скочи...
"Спиш ли, дядо, или не,
нещо много м...се е...!"
"Харно, харно, бързо лягай,
аз умея тъй да галя,
че ще ти хареса много,
ей сега ще ти помогна,
с мойто шило ще те бодна,
утре заран ще си бодра!"
Празно няма да хоратя,
за финал ще кажа, братя,
че Иглика дежуреше,
ката нощ при мене спеше.
Хайде стига и до нови срещи,
Бог да ви поживи с мацки по-горещи!
/Името на героинята е променено по целесъобразност/