автор: Lisica

/ Вината за този разказ е изцяло на един наш събрат, който Не е Никакъв Герой/


Тиквата, привидно непорочна, пристъпи в кафенето. По устните си още усещаше вкус на свинско, а езикът `и палаво пъдеше месенце, затъкнато между два зъба. Никой тук не знаеше и нямаше да научи подробностите за свинщините `и от последните нощни часове. Но те си `и личаха по рождение. Всяко нейно плавно движение навяваше мисли за бурни оргии със свинско и какво ли не....Всички мъже от околните маси на мига я поискаха. Всеки по нещо. Някои си спомниха варената тиква на мама, други си представяха диви сцени с печена тиква, намазана с мед и други неща.....
Един от тях имаше твърде развито въображение...Не издържа и си тръгна. Другите Добродушковци веднага го помислиха за глупак.
Тиквата трасира с поглед между фалшивите си клепки останалото население и приседна сама. Баааавно и романтично. Само за секунда с премерена романтика бръкна в дюкяна на сервитьора, ей така, за да му каже с придихание:"Едно кафе, с две..... млекца." Той веднага я разбра. Щяха да се измъкнат романично - в тоалетната до 20-тина минути - за една кратка....ром- анти - ка. Трябваше да прецени само дали в дамската или мъжката.
На съседната маса до тиквата двама депутати ядяха пръжки и планираха как ще регистрират на Каймановите острови фирма-фантом за фиктивен внос на износ на свинско от България и с източеното ДДС да направят ферми за млади тикви. С големи форми. Бяха застаряващи и вече отчаяни.
Край прозореца, без минутка сън, вече трето денонощие ученият Душко Недоумов довършваше формулата си за генетична модификация на тикви, хибрид между „балканска пъпчивка” и син кит. Нещо като Годзила на тивения пазар. Не си даваше сметка за последиците и нижеше цифри като луд. Не знаеше, че през това време жена му, романтичка от класа, вече изпращаше по комбинезон четвърти водопроводчик.
През маса от него агент Квик от тайните служби на една велика и демократична страна, почти невидим, зареждаше оръжието си да пръсне главата на тиквата, на депутатите, на учения, че и на сервитьора, ако се наложи. Оръжието – коктейлно българско чадърче с отровен връх– беше най-ново поколение, създадено за съвършени и дискретни убийства. Но най-вече да защити начина на живот и свободата на съотечествениците му във всяка точка на света, камо ли кафене в тиквена република. Квик го беше скрил в букет и се правеше, че чака жена за среща.
Като на парад на планетите в един миг на линията на изстрела му за кратко се наредиха тиквите на всички тикви в заведението:Тиквата, едроформена и предизвикателна, сервитьорът, който, поднасяйки и кафето с млекцата, коцкарски се беше навел над деколтето `и с по-малките тикви, депутатите които в тих заговор за едни подкупи бяха приближили глави през масата, ученият Недоумов, който пък внезапно вдигна глава от листите, защото беше завършил формулата и промърмори „Еврика”....

Перфектният момент да насочи букетчето с коктейлното чадърче и с една-единствена отровна сачмичка да елиминира всички и да завърши и тази си мисия.

Квик се напрегна като хищник преди скок и премести показалец на спусъчето на чадърчето.

И точно тогава всичко се обърка.

Като блеещо камикадзе една коза нахлу в кафенето.....Като закъсняла за среща жена, дето се тревожи, че изпуска „последния влак”. Като прасе, подгонено от колячите, без да е написало завещанието си.....
Секунда след козата влетя детенце, след него – селянин. Вероятно баща му. Личеше си, че са на едно мнение по всички въпроси, и глобални, и местни.

Козата бясно галопираше между масите и настана хаос. Само че агент Квик веше беше дръпнал спусъка.

След кратката паника, писъци, блеене и дим, над кафенето в безименната тиквена република настана тишина. И се видяха резултатите от атентата.

Козата – мъртва, гушнала букета на Квик, който от ритането на оръжието беше прелетял над всички. Животното беше съвсем бяло и прегърнало цветята приличаше на булка, артистично припаднала пред олтара. Само дето си беше съвсем умряло. Отгоре му, като бодигардове върху президент, бяха накамарени детето и селянинът, още в шок.

Депутатите бяха изчезнали с такава скорост, че сигурно вече летяха за Каймановите острови.

Ученият Недоумов си стоеше на същото място, само усещаше лек сърбеж в слепоочието, откъдето беше излязла сачмата. Беше си жив и здрав. Дори нямаше главоболие. По-късно пресата щеше да сравни оцеляването му с това на една манекенка, оживяла в Амстердам с куршум в главата. Била фалшива брюнетка.

Тиквата и сервитьорът липсваха.

За Квик вече нямаше значение. Беше се провалил. Заради една тъпа, бяла, романтична коза, която се правеше на булка. И докато вбесеният агент се изнасяше на бегом към посолството на великата демократична страна, сервитьорът в женската тоалента вдигна ципа си и доволно потупа Тиквата по главата. Тя се изправи, поизтупа се, и мъркащо прошепна в ухото му:

-Такава романтичка като мен не си срещал, нали?

-Ъхъ-отговори той.