автор: dr_abdul

Слънцето се доближаваше от далечните хълмове на запад боядисвайки хоризонтала с алено червен цвят, а той вървеше с пиянски стъпки към едно барче на червения площад, където уговори среща с най-близкия си приятел Александър.

Изпитваше нужда да открие трето лице в което да вярва и да му споделя своите страдания, причинени от една появяваща се в неподходящи обстоятелства любов, но толкова силна и облажаваща..Седна до една празна маса навън след като нямаше нито едно място в бара и поръча голяма чаша черна бира.
От сутринта изпитваше голяма нужда да пие, а черната пенлива течност му дойде подходяща за да утоли жаждата на страдащата му душа.
- Привет приятелю! Ти жив ли си още. - Чу веселия глас на Александър и се обърна към него.
- Да, жив съм може да се каже.- Тъжно каза и после продължи - поради закъснялата смърт съм още жив.
- Боже. - Викна Александър с голямо учудване, виждайки бледото лице на приятеля си и зачервените му очи, и продължа с грижовен тон:
- Какво стана приятелю? Май не си добре нещо.
- Не... никак не съм добре.
- Сподели ми какво стана с теб. Никога не съм те виждал в този вид, Николай.
- Съвсем накратко. В голяма криза съм.
- Каква криза? Знам че сте решили проблемите с жената... Нещо ново да е възникнало?
- Не... Тя е в Лом с детето и ще остане там за цялото лято.
- Тогава ти липсват те. Но не заслужава толкова мъка, можеш да излезеш в отпуск за няколко дена.
- Александър - викна Николай, сякаш да прекрати всичките догадки на приятеля си, замълча за малко, сякаш се колебаеше и после каза:
- Влюбен съм.
- Моля??
- Това е... и то лудо, и то до последната капка обич в моята душа.
След миг тишина, зазвъня силния смях на Александър. Той се смееше толкова високо, до такава степен, че превлече внимание на другите хора в бара, а Николай го гледаше без никаква гримаса по лицето.
-Нормално бе човек... Ти си млад красив мъж, който е далече от семейството си и се нуждае от малка промяна в делника си. Обичай приятелю и се разсейвай... наслади се на временната ти свобода. Върти весел живот, братко...
- Не е такава обич Алекс... Обадих ти се защото винаги си ме разбирал - отвърна с толкова сериозен тон, че Александър престана да се смее и с още по-сериозен тон каза:
- Разкажи ми всичко тогава… слушам те с всичките си сетива.
- Запознах се с едно момиче съвсем случайно и от тогава изпитвам все странни неща. Всяка клетка в мен е препълнена с нейната обич, виждам я навсякъде наоколо и все слушам ехото на нейния глас, на нейната усмивка…с други думи... тя се превърна в една цяла вселена за мен... и все живея с болката и радост, с всеки изгрев и залез...
- Ясно ми е приятелю... позната история.
- Какво искаш да кажеш?
- Нищо лошо не искам да кажа Ники. Предполагам, че няма нужда да те напомня колко много държа на нашето приятелство. Ти просто преживяваш една илюзия в резултат на самотата, която съживява неприятни спомени от семейни неприятности и в един момент се явя жена - идеала за теб и ти се привързваш към нея, и...
- Спри моля ти се... Не ти отива ролята на психоаналитик.
- Не съм психоаналитик Ники... Нито ти си психопат, но съм достатъчно умен, за да подозирам, че... че... че не си спал с нея още.

- Моля?
- Не моли братко. Не съм довършил още... люби я... грубо казано - спи с нея и тогава ще те задуши любовта под юргана, и след това сам ще се съвземеш и ще се сетиш, че имаш съпруга и дете.
- Стига. - Ядосано викна Николай и после продължи - Не е от този род момичета. Свястно момиче е.
- Да бе да... колкото ти си бил свестен мъж. Всички имаме своите нужди от близост приятелю. Ти не си монах. Но те съветвам: Насити нуждите си. Всичко е физика, приятелю, не се заблуждавай с тези духовни илюзии. След като спите заедно, това ангелско сияние, с което си я облякъл, ще угасне.
- Не съм съгласен с теб. Ако легна с нея, тогава стократно по-силно ще се обвържа... разбери ме човек - неповторимо явление в моя живот е това момиче.
- И? Ще поискаш ли развод?
- Не... но...
-Николай... Аз трябва да тръгвам, че съм нощна смяна. Дойдох само заради теб, а моето питие го спести за твоята Жулиета, която няма да е такава на следващата сутрин.
Александър стане и леко разтърси раменете на Николай, казвайки усмихнато:
- Очаквам новини от теб... като задушиш тази райска илюзия под юргана, ще чакам да ми се обадиш. А ако не стане до три дена, аз ще ти се обадя. - Хитро се усмихна Александър и забърза към спирката на от другата страна на улицата.

Абдулрахман Акра