Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 433
ХуЛитери: 3
Всичко: 436

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: Boryana
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОбещано
раздел: Поезия
автор: Amphibia


(на баба)

Ще те водя като крехка
и прозрачна сянка
по своите стъпки.
Ще те дишам в стакато,
щом твойто присъствие
сграбча в съня си.
Ще срутя небето,
което те има.
И Бог ще обеся на свойта тъга.
Ще те пиша безкрайно
по тънката памет
на неродените си деца.
Безспир ще те шепна
когато приспивам
олисялата в мене вина,
че съм те имала
толкова близо,
а сме пропуснали
толкова
много
неща
.


Публикувано от Amphibia на 06.08.2008 @ 18:14:22 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Amphibia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 19:39:40 часа

добави твой текст
"Обещано" | Вход | 18 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Обещано
от sineva на 06.08.2008 @ 18:22:17
(Профил | Изпрати бележка)
Разплака ме...
Толкова е силно и истинско!
И с толкова красиви слова изрекла!
Поздравявам те Амфибия ! За стихото - и голямата обич - която таиш в сърцето си!
Хубав ден!


Re: Обещано
от dumite (malisia@mail.bg) на 06.08.2008 @ 19:04:56
(Профил | Изпрати бележка)
Толкова много обич и толкова много тъга, щастие е да ги изживееш. И да ги опишеш толкова красиво!


Re: Обещано
от doktora на 06.08.2008 @ 19:05:15
(Профил | Изпрати бележка)
Няма лошо да обича човек баба си, която и да е тя...-)

Ще срутя небето,
което те има.
И Бог ще обеся на свойта тъга.

Може и да греша, богу не хули, дори с метафори.Иначе, не е лошо -))

с много тъга Н.


Re: Обещано
от dumite (malisia@mail.bg) на 06.08.2008 @ 19:11:03
(Профил | Изпрати бележка)
О докторе, и Бог има своя пръст в злото на света. В неделя ни е позволено да го хулиме. През останалите дни ще плюем себе си:))

]


Re: Обещано
от Ufff на 06.08.2008 @ 19:08:19
(Профил | Изпрати бележка)
Стана топло като до истинско огнище.


Re: Обещано
от anonimapokrifoff на 06.08.2008 @ 19:12:56
(Профил | Изпрати бележка)
И нищо не може да се върне. Силно стихотворение!


Re: Обещано
от dimension на 06.08.2008 @ 19:27:25
(Профил | Изпрати бележка)
Подобен стих някои от нас биха могли да отправят, адресиран: на майка ми; на баща ми; на сестра ми; на...
Има само едно:
.........
че съм те имала
толкова близо,
а сме пропуснали
толкова
много
неща
.........
Силен стих.


Re: Без край.
от regulus на 06.08.2008 @ 19:59:20
(Профил | Изпрати бележка)
За щастие няма истинска любов, която да е зависима от времето! Тези неща ни свързват отпреди, остават и като нишка, която пак ни събира - в друго време и при други обстоятелства!..
П.!


Re: Обещано
от Drugata_vmen на 06.08.2008 @ 20:08:49
(Профил | Изпрати бележка)
твоето е не е твойто,но това няма значение.В своята е не е в свойта.Все пак поздрав!


Re: Обещано
от katbalu на 06.08.2008 @ 21:30:20
(Профил | Изпрати бележка)
Tя е щастлива с такова внуче! В думите ти има много тъга, но и много любов...

Поздрави Амфибия!


Re: Обещано
от cecko на 06.08.2008 @ 23:22:01
(Профил | Изпрати бележка)
баба ти е щастливка
или по скоро е била /това с времената ще го разберем рано или късно/
а и ти си късметлийка щом спомена за нея предизвиква дишане в стакато
стихът ти е чудесен!


Re: Обещано
от Hely на 07.08.2008 @ 00:52:10
(Профил | Изпрати бележка) http://hel.blog.bg/
Много ме развалнува.
Силно ме докосна. Обичах баба си. Измисляше
приказки. Умееше да представя неволите си
от към смешната им страна. Винаги ще ми липсва.

Поздрави за прекрасния, емоционален,
въздействащ стих!

Благодаря, Amphibia!


Re: Обещано
от roza1 на 07.08.2008 @ 05:29:15
(Профил | Изпрати бележка)
Чудесно стихотворение!

Поздрави!


Re: Обещано
от Jiva на 07.08.2008 @ 16:21:08
(Профил | Изпрати бележка)
този хъс сигурно ти е от нея - със сигурност не си пропуснала същественото!


Re: Обещано
от Marta на 07.08.2008 @ 22:44:11
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Много хубаво си го казала, Силве.

Ти ще наваксаш пропуснатото - с децата и внуците!


Re: Обещано
от Drugata_vmen на 08.08.2008 @ 00:01:58
(Профил | Изпрати бележка)
А съм те имала толкова близо.Да така е и губим близкиия човек и тогава разбираме колко неща не сме му казали,колко неща не сме направили заедно.Тъжно е!Виновни сме пред себе си сякаш ние сме го убили.Това е самата истина!Поздрав от мен и от Другата в мен!Разплака ме наистина сетих се за моята любима баба и колко рано това небе я погълна... и се разплаках!Извини ме ако съм размазала нещо но сега така виждам.Лека нощ!


Re: Обещано
от Amphibia на 11.08.2008 @ 19:26:48
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/amphibia
БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, КОИТО ПРОЧЕТОХА И СЪПРЕЖИВЯХА!!!


Re: Обещано
от Victoria-Rimoza на 14.08.2008 @ 09:46:25
(Профил | Изпрати бележка)
Елегичен стих, който докосва сърцето!
Поздрави за талантливата поетеса!
БЪДИ!


Re: Обещано
от Liulina на 18.08.2008 @ 15:20:55
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Наваксани да са усмивките,
потънали в море жадувало,
потрепват по кжата накити,
дарове от минали светове,
кръщение, ново е твоето сърце!
Надничаш в пазвата,
на утрето летящо,
не истински истини,
пск са след теб ...
и болят!
Поздрав!