Народът ни е рекъл: "Много хубаво, не е хубаво." А на народ, който счита себе си за най-нещастен в света, трябва да се вярва – за лошотиите. Черен ли ти е тоя свят и за лошото е лесно да те намери.
На двора Кирил се разправяше с Ганиния Иван. Баба Ирина, тя си го знаеше:
– Бягай работа, че наш Минку иде!
Ама като идва.
– А, бе, Иване, ден се покажеш, два те няма. Защо не се обаждаш?
– Защо да се обаждам? – Ганиния разпери ръце, недоумяващ. – Ще излезеш на двора, ще видиш, че ме няма и ще разбереш, че не съм дошъл.
Пред тая убийствена логика, Кирил занемя. А в туй време Ганиния се ухили до ушите, като сочеше пътя отдолу:
– Я виж ти, я виж ти! И вашто Бебе Рижко е фрапиращо като наш Тропорчо. Ни е бебе, ни Рижко.
Ганиния викаше скептична яма и умираше за някоя засукана дума, та да я цапне не намясто. Кирил предположи, че с един фрапиращ удар той ги поставя в общ кюп. Със сбъркани питомци и техни стопани, станали за смях. Най-лошото на злорадата приказка бе, че е сбъркана, а пък си е верна. Бебе Рижко се бе преобразил – в Рижава кокетка. А туй веднага се усеща от всички Бобчовци. За едрички мишоци като тях дребна Рижава кокетка е дамата-мечта. И се стекоха от всички краища на страната, пардон, на махалата. И започна една, не е за разправяне!
Десетина песчета се боричкаха около нея за да спечелят сърцето ù. "А-а, да сме наясно! За сърцето не говорим!" – бившето Бебе Рижко, сега – въпреки сърдечните ограничения – Рижа съблазнителка, мяташе носталгични погледи към Нинджи отгоре. "Дадено, бе!" и "Хич не ни пука!" – лавваха многогласно песчетата. Три простачета (виж му Водача, па му крой кучето!) джавкаха дочути просташки изрази, които – да се изразим деликатно – се прибавиха към всеобщата олелия. Нинджи, и той, искаше си сърцето ù. Виеше, вързан и злощастен – колкото всичките наедно. Водача, какъв ти Водач – сбърканият Кирил – не знаеше на кой Господ да се моли, та това чудо да запре. Или да му се маха от главата. И нали си беше градско чедо:
– Докога тази лудница? – запита.
А печеният селянин, Ганиния, го утеши:
– Нали знайш, всяко чудо за три седмици!
– Не думай! – ужаси се Кирил.
– Е, може и за четири! – допусна Ганиния и с това подписа решението за екстрадиране на измамника Рижко – Рижа кокетка.
Един Водач умее да отсява неотложното от всичко друго. Тъй че се завтече към Нинджи – кой може да попилее по-бързо сбирщината на пътя! Но не прецени точно готовността му да попилява (силата на разлютен Нинджан се равнява на конска сила, плюс-минус среден Бобчо). Едва откачи синджира и Нинджи летеше надолу. Водача Кирил – също! С изящна траектория той се приземи по корем. Подуха замислено охлузената от синджира ръка, понечи да стане, но се отказа. Тъй си остана, подпрян на лакет и с поглед към погрома на пътя. Букетът от летящи из въздуха, квичащи Бобчовци се разпръсна – ветрилообразно и с невъобразима скорост. Един обезумял Бобчо опита да изкатери оградата им, тупна на земята и тъпо се заоглежда – пътят бе пуст. Нямаше любовчии, нито съблазнителки или притежатели на акции от сърцето им. Никой! Куцук-куцук, последният участник в любовната епопея изчезна от погледа на Кирил. И на земята настана мир, а в махалата им, благодатна тишина.