автор: VOINOV

Във времето, когато българските земи са завладени от османците, цветът на българското болярство и българската църква са разпръснати или унищожени за дълъг, близо петстотин годишен, период от време.
Гърците се изхитрят да получат разрешението на турският султан, да водят служението на християнския народ във всички завладени територии и навсякъде поставят гръцки свещеници, които на гръцки да извършват божествените служби и на гръцки да проповядват на българите, от които малцина или въобще в много от селищата не разбират гръцки език.
По този начин, българите не разбирайки езика се отдалечават от Бога, нещо от чийто негативи се тресе държавата ни и днес.
Отвращавайки и гнусейки се от гръцката двуличност, част от тях предпочитат да приемат мюсюлманството, за да не плащат данък на гръцките свещеници - фанариоти.
В този исторически момент, един йеромонах, дошъл в 1745 година в Хилендарския манастир в Атон, на име Паисий, истински обичащ Бога и своя български поробен народ и негодуващ срещу несправедливата гордост на гърците за великите им царство и история, стига до заключението, че собствения му български народ живее в тъмнина и неукост и въобще не знае за героичното и блестящо минало на своето царство и род.
Тогава, след дълбок размисъл, си поставя кардиналната задача, да възхвали българските корени, род и царства.
При многократните си църковни пътувания из целия Балкански полуостров, той с огнен плам прелиства и изчита всякакви стари книги изписани на различни езици и изважда данни за съществувалата българската държава и църква. Изслушва поклонници идващи от всички краища на родните си земи.
Когато е сигурен, че е събрал достатъчно материали и доказателства, се отделя в отделна килия сам с книгите си и се заема с изписването на “История славянобългарска”, дело което завършва в 1762 година.
Нервното състояние и постоянно напрежение му донасят стомашна болест, но той не се предава. За да се лекува, пие масло получено от преработката на костилките на маслините и продължава упорито и денонощно да работи.
Когато “Историята” е завършена, той на катър обикаля българската земя, предлага на своите сънародници да я четат и преписват, като смело повишава навсякъде глас повтаряйки не един път:
- О, неразумни юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин, не четеш и не говориш на своя език?(в оригинала може да се усети автентичното звучене на тогавашния български език)... Ти българино не се мами! Знай своя род и език и се учи на своя език!
Във всичките си срещи с родолюбиви българи разказва и поучава.
Старае се да извади народа си от дълбокото униние и отчаяние и по този начин дава първият тласък на Българското духовно и държавно Възраждане.
Къде умира и от каква смърт – до ден днешен със сигурност не може да се каже. Както и със сигурност къде е роден, защото три селища в България спорят за рождението му. Един документ за дарение на манастира в Атон подсказва, че единият му брат е бил заможен търговец от Банско.
Със сигурност се знае, че с двадесет години по-големият му брат Лаврентий става игумен на Хилендарската обител, а другият му брат Вълчо посещава Божи гроб и обновява и изографисва много български църковни сгради в Атон.
След всичко това, с право можем да сторим поклон пред този велик човек, изпълнен от любов към корените си и да го смятаме като символ и предтеча, отдал живота си на възраждането на държавността ни.