автор: VOINOV

След като се разпръснала по тогавашния свят, евангелската проповед на Христовите апостоли, римските императори и техните подчинени подлагат на жестоки гонения, мъчения и смърт, чрез посичане или хвърляне живи на зверовете в амфитеатрите, всички познати и съмнителни последователи на Христа.
Едва след години, по времето на император Констанций Хлор, нещата поемат в положителна посока.
Констанций разрешава свободното ползване на християнската религия, като същевременно не отрича и езическите ритуали на своите прадеди.
Неговият син Константин, роден от втората му съпруга Елена, го надминава в благостта му и почитанието към християните.
Историята разказва, как Константин тръгнал да воюва на изток срещу Максенций и посред бял ден му се явява кръст от звезди на небето, над които имало надпис: “С това ще победиш!”
След постигнатата победа, Константин се кръстил пред първосвещениците и приел християнството.
От тогава Константин заявявал на всеослушание, че предпочита християнските “Света литургия” и мириса на тамян, пред храмовете на идолите, животинските кърви и димът на езическите жертво-приношения.
Заповядал да бъдат издигнати християнски храмове, навсякъде в империята му. Забранил идолопоклонничеството и след като се отказал от първоначалната си мечта върху руините на Троя да изгради своя нов град, преместил столицата си от Рим във Византион, който нарекъл със своето име Константинопол. Пред текстът бил: градът е на възлово място, пресича множество търговски пътища и е по-близо до светите земи.
По това време се явил еретикът Арий, който свещенодействал в Александрия и който проповядвал, че Христос е сътворен – нещо което и сега се поддържа в свещената книга на мюсюлманите Корана – а не Бог.
След настъпилите разпри, крамоли и брожения, в 325 година Константин бил принуден от обстоятелствата, да свика първия вселенски събор в Никея, на който присъствали 318 архиереи (първосвещеници), на който осъждат лъжеучението на Арий и той самият бил отлъчен от църквата.
По този начин християнството се наложило като водеща религия в целия познат тогавашен свят, който включвал земите от Гибралтар, до Персия и Северна Африка – в която славели името на Господа местните копти.
След смъртта на Константин, всеобхватната империя е наследена от тримата му сина, като първият Константин наследява най-западните простори – Галия и Британските острови; средният Констанций – целия Изток с Либия и Египет, а най-малкият Констанс – Италия и стария Рим.
Те ревностно поддържали християнството като официална религия, като си заслужава де се упоменем, че само Констанций се мятал между православието и арианството, което в бъдещите години довежда до Схизмата и разделението на ортодоксални-източно православни и западни-католици.