автор: milcho

КАМЪК ЧЕРЕН
НАДЯ, НАДЕЖДА...
НЯКОЙ ДЕН НА ТАЯ ЗЕМЯ

Камък Черен

Камък черен... Мрамор черен,
дали драги си мечтал?
Клетва сигурно си дал, (ти)
който си ни вечно верен,
и от всички най-велик,
да си пиеде-и-стал,
на –
Неизвестният Войник!
----------------------------------------------------
Надя, надежда...

В шинел съдран пробит и бос,
полето аз видях мъртвец,
и незабравки, марш на кос,
около му виеха венец...

Мъртвецът гледаше спокойно,
орела виещ се в небето,
а на дланта, сломена в боя,
Надя... татуировка светеше...
----------------------------------------------------

Някой ден на тая Земя

Нишките - паяжинките полъхват се тихо,
Слънце гори, в прозореца, денят отшумя,
накрая ли сбърках, пишейки стихо след стихо,
но за първи път живея на тая Земя!

Едва сега ....как я чувствам,
как я усещам...
мила дали ти повярва във мен?
ще ме чакаш нали,
като на първата среща?
Вярвай се върна пак,
някой ден....

Ако не се върна,
е свършено с мен.

по Роберт Рождественский.
Авторски превод Милчо КИРИЛОВ

7.07.2008 23:57 ЕЕТ+1, Москва.