автор: Sabin

Оглушах от тишината на делничните свади,
от шепота на злобата,от присмеха коварен...
Високо Господ гледа и ушите си затваря,
за да не чуе гласа на глината неблагодарна...

Сред пустословията само името ти чувам
и то ме прави силен сред мощта на злите...
Ела!!!Да прекосим земята/мисля че си струва/
и стигнали до края,да послушаме звездите...