автор: mariniki

Тиха е...
много е тиха
нощта...
бяла от нежност,
че тебе
те има,
бавно потича
реката
звездите понесла
през мене...
светлите...белите
с моите мисли
ефирни
облечени,
недокоснати
плахи
скрити
в кошутени сълзи...
нататък...
по път неизминат
към тебе...
преди да съмне
с пръсти
от тихия вятър
реката
нежно понесъл
милвам
съня ти
в сълзи на сърна
нощта
отмивам...
а утрото твое
в облак
нежност
от мене повито
в очите
от обич потръпва...
тук съм...
а ти...
целуни ме...
знам...
сега ще ти бъде за пръв път...