автор: lari19

Навярно си мираж.
Теб всичко те краси.
Шептя,шептя в захлас:
НЕ СИ,НЕ СИ,НЕ СИ!!!
И власт над тебе нямам.
Случайно не умрях.
И пак си забранявам да простя
грях след грях.
Навярно като всеки жив
и просякът със страст обича.
Копнеещ,прям и справделив-
докрай в магията се врича.
НЕ МОЖЕ никой никого да съди
щом някой влюбил се е силно,лудо.
ВЗАИМНОсТТА Е ВСИЧКО.И ще бъде!
Останалото
е само заблуда.
Не те ли в отчаяние измислих-
набеден от риск
в страданието изящно?...
Все повече и повече сърцето ми те иска от луда страст
и скръб кънтящо.
За тебе всичко
всичко бих простил
по догмите на чуждата себичност.
Но в себе си
завинаги съм те скроил!
И мога още толкова
по толкова да те обичам.