Какво да ти кажа
когато се срещнем?
Все още-
лежа и мисля за теб.
Петното на любовта
се надвесва над света.
Жълто, жълто, жълто,
то назъбва листата,
намазва шафрон
върху острите клонки облегнати
тежко на гладкото пурпурно небе.
Няма светлина-
само дебело петно мед
капещо от листо на листо
и от клон на клон
развалило цветовете
на целия свят.
Сам съм.
Тежестта на любовта
ме направи така щастлив
че главата ми
опря небето.
Виж ме!
Косата ми ръзпръсква нектар –
Скорците го поемат
върху черните си крила
Виж, най-сетне
не използвам
дланите и ръцете си
Как бих могъл да ти кажа
ако изобщо някога те обичам отново
както сега?