№1
Вървях през полето, беэ път, уморен,
а нощта се промъкваше
като вълк-единак.
И само орлите, с крила - тъмен флаг,
раэгаряха огъня на мъртвия ден.
Неволно пророних в тишината вечерна:
- Светлината, о, господи, още миг да запазим!
Но отвърна ми облак, натежал от омраза:
- Тя е кратката песен на беззвездната вечност!