автор: osi4kata

усешам се размита от пороите,
то бива дъжд, но този ми е в повече.
И ветровете - пладнешки разбойници,
се блъскат като луди по прозорците.
Светкавиците режат като флексове,
напомнят непорочното зачатие.
Мария е била невинна, клетата...
А Господ е използвал светлината.
Светлинен метод за оплождане.
По-ефикасен е от епруветката.
И няма дума - по-любовен е...
Поне не малтретира яйцеклетката.
Но да оставим този трилър
и да се върнем във реалното.
Земята и небето се раздират,
а аз разисквам психопсалми.
Така ако вали четирсет дена,
ще трябва да си търсим женска котка,
витло за къщата, студентка,
сухари, три кашона водка.
Принц (не емир) за дъщерята
(да вземе малко да се кротне),
саксии за двуполови мушкати
и други чифтове животни.
Да не забравя за цигарите,
по време на потоп ще ми се пуши.
Отивам да си купя карта
на южното полукълбо и чушки.
По две от всеки цвят, за пържене.
Останат ли и тях ще ги кръстосаме.

Светкавица! Ох, няма свършване...
Градът ще се напълни със христосчета...