автор: seso-sms-o

Тя хвана с две ръце дръжките на вратата -
главата й бе в коридора,
аз в челна стойка изправях чреслата,
та гледаше не идат ли от вагоните хора…
- О, кондуктора! О, полицая!... –
тя на всички кимаше „здрасти”…
Зад пердетата – в луда омая
се разтапях в клатушкащо щастие…
Сюблимено - някаква ръчка,
дръпнах - в екстаз-изнемога…
/Било внезапна спирачка!...
                     Та ме ошушкаха
сякаш бях сграбчил пардесюто на бога…/.