- Позволи ми да се върна при теб отново.
- Не си спомням някога да съм те спирала - Лекото пулсиране на вената на челото му я забавляваше. Истински. Косата й ухаеше на жасмин и тя го усети, когато завъртя кичур от нея около показалеца си.
- Ти не ме искаш обратно.
- Ти сам избра да си тръгнеш - Благодари на продавача на сладолед с усмивка и му остави скромен бакшиш преди да тръгне по алеята с лалетата. - А аз сама избрах да те пусна.
- Искам да се върна.
- И защо? - Пчеличката се блъсна във венчелистче от невнимание и зажужа сърдито. - Нима си осъзнал, че без теб я няма... ъм, май не си спомням песента.
- Обичам те.
- Имам достатъчно звезди на тавана в детската си стая - Уханието, което се разнесе напомняше на току-що стрита канела и я подсети за тихите дни в градината на баба й, когато си хапваше бисквити с мляко. - Благодаря ти, но не се нуждая да ми сваляш повече. Можеш да прибереш стълбата.
- Защо се държиш толкова студено с мен?! Какво съм ти направил.
- Нищо - Усмихна се, когато едно малко облаче на небето й заприлича на овчица. - И точно там е въпроса.
- Аз дадох всичко от себе си, за да бъдем заедно.
- И именно заради това си тръгна. Сам - Захладняваше и се усещаше как пролетта бавно вкопчваше ноктите си в гърлата на разхождащите се. - И отново такъв се връщаш. Сам.
- Гавриш се с чувствата ми.
- А ти подценяваш уважението, което имам аз към себе си, за да те пусна отново в себе си- Невидим скрит в черно фантом запали първата звездичка в небето. Усещаше се зефирът. - Вратата ми остава заключена за теб.
- Ще се върна! Кълна ти се
Напълни дробовете си с уханието, което западния вятър разнасяше. Усещаше се наближаващия дъжд. На север от сърцето й валеше.
Усмихна се.
- Ще те чакам...
И продължи напред, ясно знаейки, че вратата й винаги щеше да остане заключена за него.
Зефирът се заигра с купчина листа.
Но ключът винаги пък щеше да остане в неговите ръце.