автор: razpalvach

Тътен на водопад от болка вътре в сърцето ми ме събуди от поредният сън.
В него сън бях човек, който помнеше да се усмихва, и да се радва на играта на бездомните кучета в парка, та дори и да ги храни понякога. Бях човек, който сутрин посрещаше изгрева с усмивка и увереност, че го очаква нов ден, по-добър от предишният ... Бях човек, който обичаше ... Но се събудих, и разбрах, че не съм човек, а пеперуда, която сънува, че е човек. А болката – това бе ти, чиста и невинна събирачка на пеперуди, която с русата си мрежа бе хванала мен, поредната пеперуда, и ме бе забола през сърцето върху парченце картон. Но няма да съм вечно пеперуда... защото ето мрак настъпва, нищо , че е ден, и аз заспивам пак, и се надявам че в този следващ блян вече ще знам – човек ли съм, или пък съм пеперуда?