алберго Имперо, Тристе
В хотела Нуево Имперо и Тристе сум,
и Спиро Сперов думка хърка в 106та,
така извива, че дори да беше кум (Иван)
щях, да се чупя, другаде да се преместа.
Освен това, тук Интернета крета,
какво ти, няма го изобщо... Телеком Италия,
използва, софт от оня римски век и тек,
и не мога да се свържа със Австралия.
Понеже, искам да си купя (дървен) крокодил,
това съм обещал на внуката Калина,
а тук цените са във евро, и не съм дебил,
сърфирам, справка правя, няма да се мина! (я)
Във полусън съм, Прима мига на ТВто,
вече не помня ... може би сънувам,
щрак лампиона - мрак и времето с копита,
стучи, морето духа и на сън будувам.
Какво ли прави Горския, дочувам,
Алби на смяна е, а Фичо нейде тича,
Лили в полите Витошки със Ками там битува,
Луната грее, Кристи пее - пловдивски момичета...
Винета да Калина ме завиват нежно,
Спиро си хърка, така е то хотел на вяра,
ако сам си го плащах, щях да го напусна,
или цюрюк и на централна (Тристе) авто-гара.
Но Зинка във цветята, ме спохожда...
лети Ангар, Латинка Златна се разхожда,
Или на жабчетата дирижира,
и “Панта Рей” Вода, тече,
Омая с Хулия платно тъче,
А Краси, с Петя, Морти и Врабеца (в Русе)пият бира!
Очите ми от капки гледам се мрежът
Уф, Катя, с надежда идва и отива,
Пинче и албатросите на кея, пак кръжат,
А Слави Лидия с Войната я приспива
Райсъна с крила ми дума и ми маха,
ех Небесни, мисли му ако се отплеснеш,
Не съм изПеркал още, казвам, като Бахо,
В Благоевград, с Голосите пак ръце ще плеснем.
(да ама не, нали там са само “отбрани”)
Сега е мрак, оня от 106та тъй ми хърка,
потропва даже майче във леглото,
а аз въртя на дните колелото,
И няма, няма кой до мен да мърка.
А ако знаете живота как обичам,
как празните химери ненавидя, да ме извините,
Но ето съмва се денят - усмихнато момиче,
И аз обезверен изтривам си сълзите!
Написах нещо-нищо, май, че съм сънувал,
Ако пропусна няма милост, от (особено) жените,
Но тази нощ, с живота другарувах,
Простете ми, и моля да ме извините.
Милчо КИРИЛОВ
22 Май 2008, 8:39 СЕТ Триест, Имперо, Чинто-сето.