автор: Rocko

Доби

Така я наричахме всички. В действителност се казваше Добромира. Сама бе избрала да седи до мен в училище. Спомням си, че в началото ме попита дали имам нещо против и понеже се съгласих вяло, тя бързо се настани. Като че някой щеше да я изпревари.
Почти не разговаряхме по между си. Хрумваше и понякога ей така, без повод да облегне глава на рамото ми, сякаш си почиваше. Дори не обръщах внимание на тези неща. Някак си го приемах за нормално. Беше съвсем обикновено симпатично момиче, с черна коса до раменете, бяла кожа и сини очи, които приличаха на огромни езера. Но май изглеждаха така, заради очилата с диоптър които носеше. Нежните и ръце завършваха с тънки, прави и изящни пръсти. Ученическата и престилка се опъваше от напора на големи обли гърди, като зърната им си личаха от далеч. Чувах слухове че излизала с някакъв дванадесетокласник, но като че никой не го беше виждал. Понякога изглеждаше натъжена. Като един средно успяващ ученик, не внимавах достатъчно в час. Често си драсках по чина, докато стане почти целия в рисунки. Следващия час го почиствах внимателно, за да си направя отново място за рисуване. Тя почти винаги ме наблюдаваше и когато и писваше да гледа старателното ми рисуване, отново се облягаше някак смирено на рамото ми. И това се случваше ден след ден, седмица след седмица.
Веднъж се бях обърнал към съученика си Мимо, който седеше зад мен. Говорехме за някакво гадже от другия клас. Гърдите ми сочеха към Доби. Личеше си, че слуша разговора ни. Говорех на Мимо, че момичето от другия клас не ми харесва, защото е някак надута и се мисли за нещо повече от другите. Изведнаж Доби метна химикала на чина и се облегна на гърдите ми с гръб към мен. Мимо кимна с глава към нея и се ухили. Хрумна ми нещо. Пуснах ръка по талията и. С другата внимателно отметнах косата от вратлето и бавно я целунах зад ухото. Бавно и много нежно. Тя се вдърви и я усетих че настръхва. Продължи да стои облегната на мен. Обръщайки се видях изкривената усмивка на Мимо. Сочеше с глава и кимаше утвърдително. Отново се наведох към шията и. Две-три целувки по вратлето една до друга. Много бавно. Тя не реагираше видимо. Но се беше вкочанила така, като че ли ще се счупи всеки момент. Като статуя от гипс. Мимо ме мушкаше в ребрата с химикала си. Тя се изправи бавно, сядайки нормално на чина. Мислеше напрегнато с наведена глава. Усетих някаква борба вътре в нея. Обърна се рязко към мен, хвана с две ръце главата ми и усетих езика и в устата си. Дъха и трепереше. Оставих се да ме целува. Мимо не спираше с интервенцията върху ребрата ми.
- Боже, каква любов си имаме тук – чух гласа на учителката по история.
Дръпнах се рязко, от което се чу звук на тапа излизаща от бутилка.
- Вие гълъбчета излезте да се обичате навън, а аз ще продължа да преподавам история. Няма да ви пиша отсъствия.
Вече разбрах причината, поради която химикала на Мимо ме атакуваше. Преподавателката ни е гледала през цялото време.
Доби вече излизаше през вратата, когато и аз станах и събрах чантата си пред зоркия поглед на госпожата. Излязох и я видях облегната на стената. Отново имаше тъга в погледа и. Много тъжно беше това момиче.
- Тая развали всичко – каза тихичко с наведена глава.
- Не е. То тъкмо започва.
Хванах я за ръката и я поведох по коридора. На стълбището към тавана на училището се спря и ме попита къде отиваме.
- Ми оня ден тук качиха стария диван на директора.
Очите и се разшириха в учудена гримаса. Ухилих се и продължих към тавана. Усетих я, че е притеснена. Но ме следваше държейки ръката ми. Като отворих вратата на тавана и влязохме, тя се сепна. На слабата светлина от малките прозорчета се виждаше самотния диван и десетина гълъба разхождащи се по облегалката му.
- Но тук е пълно с гълъби – заеквайки промълви тя.
- Хахаха, че те най-добре знаят как се обича.
Лекичко я блъснах към дивана и тя седна. Гълъбите се стреснаха и се разлетяха. Тя примижа от полъха на крилата им. Протегнах ръка и дръпнах очилата от лицето и. Ококори се насреща ми. Очите и не бяха толкова големи. Седнах до нея и впих устни в нейните. Първите секунди беше някак притеснена. След малко обаче започна да ме целува диво. Мой ред беше да се стресна. Имах чувството че е очаквала дълго този момент. Пуснах ръце по тялото и. Започнах да разкопчавам копчетата на ученическата престилка. После на бялата ризка. Чувах звука от разкопчаването на копчетата. Гърдите и бяха изпънали силно ризката. Боже!!! Тя даже не носи сутиен. Как ли стоят тези големи гърди щръкнали напред? Тя продължаваше да ме целува откачено. Подпрях гърдите и с ръце. Твърди и огромни. Тя се разтрепери и се притискаше все по-силно към мен. Пуснах ръка надолу към бикините и. Тя рязко хвана ръката ми. Продължавахме да се целуваме и да се хапем. След минута ръката ми отново се плъзна надолу.
- Не мога сега – каза почти в устата ми и отново ми попречи.
Да бе, не можело. Започнах да я галя навсякъде, целувайки я все по-силно. Страстта я завладяваше. Стела ме беше убучила достатъчно, за да действам методично и умело в такива ситуации. Вече беше забравила посягането ми към бикините, когато с рязко движение бръкнах с ръка там и ... мамка му – превръзка.
- Казах ти, че не мога сега. Ех, че си упорит – изчерви се тя.
- Нямаш представа колко съм упорит в действителност- казах през зъби дърпайки бикините и.
- Моля те, не мога така! Чувствам се мръсна в момента.
- И ще се изцапаме още повече след малко – просъсках и скъсах тънките бикини.
Вече бях успял да разкопчая панталона си. Хвърлих превръзката, придърпах я към мен и с мощен тласък влязох в нея. Тя извика силно. Останах така плътно притиснат без да се движа повече от минута. Чаках тя да го поиска. Дишаше тежко. Очите и бяха широко отворени. Усетих нетърпението и. Възбудата ми нарастваше, но продължавах да изчаквам. Гледах я в очите и не помръдвах. Погледа и стана мътен. Опита да помръдне, но я държах здраво в ръцете си и се притиснах още по-силно в нея.
- Моля те, люби ме ... моля те! – гласа и беше тих и пресипнал.
Отдръпнах се и с мощен тласък отново се притиснах към нея. И още един ... и още един. Тя извикваше силно при всяко мое движение. Сълзи се стехоха по бузите и. След няколко минути мощни тласъци я повдигнах в ръце и седнах на дивана, а тя остана върху мен. Облегнах се, при което тя започна плавно да се движи напред-назад. Усещах как пениса ми опира в матката и при всяко движение. Протегнах ръка и напъхах пръстите си в устата и. Простена и стисна силно със зъби. Възбудата ми растеше. Мозъка ми почти кипеше. Погледнах в лицето и. Защо ли жените изглеждат много по-красиви по време на секс? Тя продължаваше да се движи, стиснала със зъби пръстите ми. Взрива в мен се приближаваше. Беше мощно ... отнасящо. Не помня дали извиках. Усетих болка в корема. Завъртях я бавно в страни и я оставих на дивана. Господи колко много кръв. От гърдите до коленете имах кървави рисунки. По панталона също.
- Май ще си ходя само по престилка – каза тя, завързвайки скъсаните си бикини.
Извади бутилка с вода от чантата си, изсипа я върху снежно бялата си риза и бавно избърса кръвта от мен. Усмихвайки се целуна звучно пениса ми. Избърса и себе си. Извади една превръзка, стисна я между краката си и обу завързаните си бикини. Ризата остана на пода до дивана.
- Хайде да те водя у дома – казах с искри в погледа си.
Тя се засмя и нищо не каза. Хвана ме за ръка и тръгнахме. Беше започнал следващия час. Вървяхме бавно. Не говорехме. Всеки от нас си мислеше нещо. Аз определено си мислех, че ще продължим у дома. Като влязохме, запратих дрехите си и казах:
- Хайде да се къпем...
- Ми хайде. Само че ... нямам други превръзки.
- Ще ти намеря нещичко – казах усмихнат и пуснах водата във ваната.
Направих пяна. Легнахме един срещу друг в топлата вана. Тя се засмя неловко. С единия си крак беше стъпила върху слабините ми. Ерекцията ми изобщо не чакаше покана. Тя усети набъбващия ми пенис под стъпалото си и започна леко да масажира с крак. Чак сега забелязах, че тъгата в очите и беше изчезнала. Изправих се и застанах пред лицето и. На щръкналия ми пенис имаше голяма топка бяла пяна. Доби повдигна глава бавно, загледа се в очите ми и лекичко махна пяната с ръка. Започна леко да го масажира, като не спираше да ме гледа в очите. Сякаш се двоумеше. Приближи устни, целуна го нежно и пак ме погледна. Много бавно го пое в уста, като се движеше милиметър по милиметър напред. Мина може би цяла минута, докато усетих че опря в гърлото и. Беше невероятно. Губех търпение. Тя се отдръпна, облиза го отвсякъде и отново бавно го пое до гърлото си. Не издържах повече. Хванах я за ръцете, изправих я пред себе си и я обърнах с гръб към мен. Рязко я наведох напред и много бавно, по нейния начин проникнах в нея. Тя простена продължително. Изведнаж започнах да се движа бързо. С мощни тласъци влизах до дъното и. Тестисите ми пляскаха звучно в нейното тяло в равен, монотонен аплаус. Протегнах едната си ръка под корема и. Започнах да масажирам с пръст клитора. Тя стенеше глухо. Подхлъзна се и падна на колене във ваната. Без да се бавя коленичих зад нея и отново продължих в същото темпо. Тя се беше подпряла в страните на ваната и впиваше до посиняване пръстите си в полирания метал. Без да спирам, отново пуснах ръка под коремчето и. Започна да се мята хаотично. В един момент спря да диша. Само се блъскаше в мен. След около тридесет бездиханни секунди изпищя силно. Това ме подлуди. Хванах я с две ръце за хълбоците и се заблъсках диво в нея. И се взривих мощно. Останах вътре още цяла минута, неподвижен. После рязко го извадих, при което тя извика. Седнахме във ваната и тогава видях, че на лицето и е застинала странна гримаса. Очите и гледаха учудено и бяха широко отворени. След кратко мълчание промълви отнесено:
- От пет месеца правя секс по два пъти в седмицата. Но това което почувствах сега, не ми се беше случвало. Необяснимо е. Невероятно хубаво.
- Доби, ти току що ми подари първия си оргазъм – започнах да се смея и я погалих по лицето.
- Искам го още. Искам да почувствам това отново – с широко отворени очи почти се провикна.
- Имаш цялото време на света за това.
- Мисля че те обичам – лицето и придоби друго изражение.
- Не го мисли много – казах ставайки от ваната.
Взех една кърпа и излязох от банята. Не исках да ме обича. Това ми звучеше страховито. Сякаш щях да бъда вързан завинаги в дебели окови. Потрепнах неволно при мисълта за това. Намерих някакъв памук и го оставих до нея в банята. Запалих цигара и стоях на прозореца. След малко усетих целувките и по гърба си. Като се обърнах, видях отново тъгата в очите и. След време разбрах, че винаги е искала да бъде с мен. От самото начало, когато седна за първи път до мен.
Цели три месеца ходехме у дома след училище. Почти през ден. Правехме луд секс. Експериментирахме най-често по моя идея. Тя определено се отдаваше изцяло. И това естествено ми харесваше.
Веднаж я нямаше на училище, но след това дотича при мен в дома ми. Когато отворих вратата, се хвърли на врата ми и се разхлипа безутешно.
- Доби, какво има? Какво е станало?
- Местим се да живеем в София – промълви ридаейки на рамото ми.
- Че кво лошо. Там е чудесно. Много нови приятели ще намериш.
- А с нас какво ще стане? – попита с надежда.
- Ми ще идваш понякога ... ще се виждаме.
- Това края ли е?
- Може би не. Със сигурност е ново начало за теб обаче.
Плака почти час в къщи. Дори не си говорихме. Само плака. Знаех, че ще ми липсва. Тя беше готино и свястно момиче. Дойде след две седмици. Пак го направихме във ваната. Беше хубаво. Наистина ми липсваше. Често мислех за нея. Странно е обаче, че не се обаждаше по телефона. Сигурен бях, че се е срещнала с интересни хора. Сигурен бях също, че има отворени момчета, които я свалят упорито. И това може би я изваждаше от мисълта за мен. Странно нещо е женската психика. Хаотизъм и едновременно с това прецизна феноменалност. Предстоеше ми още много да научавам за този феномен. Исках да науча всичко. Но си мисля, че едва ли е възможно.
Доби се обади след още три седмици по телефона с думите – „Утре идвам при теб”. Отговорих и, че заминавам за село и ще съм там цялата ваканция. Не зная защо не поговорих с нея повече. Да я утеша, или да повдигна духа и поне мъничко. Всъщност... зная защо – вече бях срещнал Алекс.

Следва...