автор: spirit

Не искам повече
заложница да бъда
на твойта гордост
и на твойте грешки,
да, зная,
че съм малко старомодна,
и че при мен
сълзите идват лесно.
Да, зная,
че понякога до късно
се сгушвам
в истини позастарели,
и че мечтите си
наивно лъскам
до бяло,
та седефено да греят,
че в розовата раковина
на сърцето си
улавям приливи
и ги смирявам,
че все така
първично те обичам,
без даже
истински да те познавам.
Но женска гордост
крие слабостта ми,
нима презрение
е твоята присъда,
не властна съм,
а влюбено смирена,
и друга вече
късно е да бъда…
И ти без мен не можеш,
но не знаеш….
Щом сок си пил
от душата ми светъл
невернико,
повярвай най-накрая,
и ти да ме обичаш
си обречен…