автор: io

От ада завръщам се,
като звяр полудяла;
отново нагазила
в смрадливата гнус,
и кой ще ме види
сега мен - преляла
от гняв,
с течаща от устата ми слуз?

Не искам да питам
защо все ме дразни
на живота проклетата
и блудкава игра;
но дано поне не са
мойте опити напразни
да накарам луната
отново да бъде добра.

Гний в тяло си,
все по - догоре наситено
със души, които изхода търсят
и неиздъряйки
отношението презрително,
ще започнат
и те да се мърсят...