Вълна,
сама-
разбива
солена пяна
в
скала-
остра,
твърда,
непоклатима-
земя-
бодлива
раковина...
Ехо!
Шум!
Пръски!
Вода!
Нова Вълна-
сресана на път
с гребен-
голям-
залива
бряг-
легло
на океан-
исполин,
великан
с око едно-
Синьо,
на капки смарагд-
по средата-
сребърна линия
от лунен брокат-
нежни отблясъци,
образи-сенки
чертаят
в
захлас...
Звезди,
с усмивки-
седефени,
близват
океана,
унесени-
от песен-
протяжна-
струни
вибрират-
докосната
обич
в късния час...