Аз се молих…
Аз дълго се молих…
Шепнех наум, молитви крещях.
Душата си смело пред Бога оголих.
Разкайвах се за неизвършен грях.
Аз плаках…
Аз горестно плаках…
Плаках с усмивка, през сълзи се смях.
С търпение малкото щастие чаках.
Забравях тъгата и плачейки пях.
Аз мечтаех…
Аз безумно мечтаех…
През иглено ухо мечтите си проврях.
Залагах всичко, срещу съдбата играех.
Не сещах умора, не сещах и страх.
Аз се отчайвах…
В безсилие се отчайвах…
Към края на дните си в унес вървях.
Действителност друга от сажди извайвах.
В тъмния мрак искрици съзрях.
Аз се надявах…
Аз все се надявах…
Падащи звезди в очите си събрах,
които с трескави пръсти посявах…
На бели облаци нощем летях.
Аз обичах…
Аз силно обичах…
Много нощи от болка не спах.
Хиляди факти сто пъти отричах.
С други думи - аз просто живях.