автор: gorski

За ден поне ела в душата ми смрачена!
Но ти не си за туй страдание родена.
За час ела и жертвай ти наивност скъпа –
да видиш що е болка и печал, и мъка.
И как се лутат мойте мисли изтерзани,
а чувствата се мятат в страшни урагани.
Тъга и гняв в едно мълчание се сплитат,
горещи сълзи мигом от очите литват.
Навярно бягаш ти от думите печални
или те плаши скука с жалкия нахалник.

Не ме познаваш, драга – страст лика ми скрива;
в душата ми се взри, жена недоверчива!
Ще видиш доброта, фантазия богата,
що земната съдба обвива във позлата.
Не виждаш ги сега. Нали така в морето,
от бурните вълни, от мълнии превзето,
не виждаш нито перли, нито раковини?
Съди за мен, когато бурята отмине.
Да можех да повярвам в твоята присъда,
страха си от обрат да можех да пропъдя,
да не познавах аз измяната фриволна!
Щом знам, че съм обичан, с мен ще си доволна.
Превърнат в дух от врачка с дума непонятна,
повелите ти аз ще бързам да отгатна;
и ако гордостта ми някой път накара
слугата да се мръщи като господаря –
засмей се! С риск достойнството ми да пострада –
признавам аз: слуга какво ще заповяда?
Да поостанеш с мене още малко днеска,
по моя вкус да носиш рокля и прическа,
да изоставиш вкъщи дребните проблеми,
за новите ми песни да намериш време;
не трябват за това големи жертви тука:
търпение за час, за пет минути скука,
преструвката, че слушаш звънките ми рими,
че, дремейки, следиш неща недоловими;
в очите ти бих искал да чета надежда,
доброто на прекрасно в тях да се превежда.
Съдбата ми тогава, разум, дух и воля
в ръцете си да вземеш сам ще те помоля.
Сърцето ще загроби спомен и молитва –
без тебе да не може чувства да изпитва.
Ще хвърля от душата тези страсти мрачни,
тъй както в океана хвърлят неудачник,
към кораба привлякъл гръм и урагани.
Тъй с теб ще прекосим житейски океани,
ще плаваме достойно сред въртопи бесни.
И извисен над тях, ще пея свойте песни.

1825 г.


Превод: (с) Иван Вълев