г-н Радев
Та казваш - да не ходя в БАН, прав си г-н Радев.
Да, ама, кой да слуша, г-н Радев...:) А аз “бух” дето казваше отдавна един, мой познат, вече покойник, "с двата крАка у бумбАка" ...:)))) и така се заглобих, че няма измъкване г-н Радев! 37 години вече съм там и там ще ми е края. И жална ми майка, и тя ме гледа отгоре и ми се чуди на акъла, г-н Радев, и си казва: тоя моя син, нещо съвсем се е повредил напоследък... боже, божке, но ти не му придиряй Боже, сполай ти - на поет се прави сиромаха, на стари години. Като се появи наблизо Господи, гледай де не го туриш далече от мЕнека. Аз докато ходех по долната Земя, му държах юздите, ама сега няма кой ...вече. Тя Катя, го обича, ама като жена ...това си е друго, Боже ти знаеш ...жената си е жена, аз ти го казвам. Много ми е минало през главата, и война и евакуация, и партизани съм изпращала и съм посрещала, ей майка ми на е свидетел и Борис – Б.М. може да каже, оня лудата глава партизанчето, дето ме харесваше. Но да не те занимавам с тия мои премеждия Боже. Ама така си знаех, че ще го направи, тоя мой син и затова се бях хванала за дъската на кревата на 13 Август и не се пусках и чаках Ването - племенничката да дойде сутринта, ама като чух, че унуката - Иринка де, от Люксембург се обади по телефона с един такъв тревожен и загрижен глас и пита как е бабка, се пуснах, уж за малко, а той това и чакаше ангела му Архангел Михал, дето стоеше над главата ми. Пресегна се и ме подхвана да не падна пак и ме понесе нагоре. Недей Пенке, каза недей душо многострадална, да се мъчиш повече...той Милчо ще се оправи и сам, немой да му береш грижата. Я виж как са се строили за теб, и Кирчо те чака, и майка ти Донка и татко ти Борис, се е стегнал с балтона - Ей черко, вика, айде бе изнадахме се вече. Виж и Николайчо братчето ти те чака - нали какЕто, иде казва, ще ходим довечера на кино, на Рокамбол и Крачун и Малчо ще дават. Тя има да ми дава 5 лева, дето си купи ледено ... а после аз и дадох назаем, да влезе в киното...
Е и още други там работи, ама се звъни на вратата и ще трябва да отворя и после ще го допиша драги ми г-н Радев, Жив да си...
Та до скоро...
Първи май иде, празник е тъй да се каже, на цветята и на тия робите от БАН.
Т.е. и наш празник ще да е, г-н Радев.
Милчо КИРИЛОВ
30.04.2008 19:23 ЕЕТ София, Хемус