автор: Nadie

Пепи вдигна очи от папката с докладите за кредитен съвет – срещу му пристъпваше най-красивата жена. Толкова съвършена, все едно беше тръскал еротично списание и беше изпаднала от там, само че облечена. След нея кльощав охранител с кървясали очи и костюм, дарен му от някой колега от спортната академия, специалност сумо, буташе детска количка - лети джанти, кожен салон, ксенонови фарове, на стойност Пепевото годишно възнаграждение.

- За какъв кредит кандидатствате? – не можеше да откъсне очи от деклотето й.
- Потребителски. Без обезпечение. До 30 хиляди евро. Като в рекламата. Даваш лична карта и вземаш парите. – Тя започна да рови в марковата си чанта. – Ето, заповядайте.
Василка Пенчева Събева, ЕГН 860505..., месторождение Плевен...
- И аз съм от Плевен. Но съм доста по-голям.
- Не Ви личи изобщо – засмя се кокетно, обиграно, саунд – ромон на поток.
- Възрастта или Плевен – направи опит да се пошегува Пепи. Тя го погледна объркано. - Трябва да ми представите някаква бележка за доходи, госпожо Събева.
- Сиси, казвайте ми Сиси. – Заиздига поглед бавно, същевременно запърха с мигли и щом очите й срещнаха неговите, Пепи се видя като събирателен образ на всички екшън-герои, качен на пиедестал и с духов оркестър около себе си, изпълняващ въодушевено химни в негова чест.
- Какви ще са ми вноските?
- Зависи от срока.
- Един месец.
Пепи вдигна вежди озадачено. Тя се наведе и зашепна: - Не мога да Ви обясня. Охраната слухти. Ще го върна след месец, най-много два да са. Накуп. Мога ли да Ви имам доверие…- погледна демонстративно визитката, която й беше дал в началото на срещата – Пепи? - Гласът й беше мек и кадифен, тип „набрали сте номера на „Секс в рая”, за фелацио натиснете 1, за по-нестандартни желания – 2, а за връзка с оператора – диез”.
„Можеш да ме имаш целия, и доверието ми, и тялото ми, и живота ми”, му идеше да изкрещи. Вместо това събра сили и каза с най-професионалния си глас: - Попълнете тези бланки и съберете документите, които са описани в края.
„За какво ли са й пари. Фигурата й - фигура, за бръчки дума не може да става, явно не е за пластика.” – просто изгаряше от любопитство.
- Не е ли по-удобно да Ви поканя на обяд отсреща. Аз ще Ви разкажа, а Вие ще попълните каквото е необходимо вместо мен.
Излишно беше да й отговаря. Не беше от жените, които са свикнали да чуват „не”. Чувстваше се безпомощен и уязвим, както навремето като дете, когато баща му го заведе на цирк. Хипнотизаторът – дебел, плешив, с огромна брада и остри стъклени очички, си го избра от публиката и го вдигна на метър над терариум, пълен със змии само с помръдване на веждите. После Пепи цяла година се напикаваше нощем.

Вместо над терариум, Сиси го вдигна на Панорамата на Кемпински – седеше там, сред кълбо блондита, сякаш клонирани една от друга, всички с марково етикетче на снагата, с изтерзани от диети кръстчета, над които се извисяваха фалшиви цици, с маникюр, от който те побиват тръпки и с по бебе в скута. Майчинството беше станало мода. Първо минаваха през кориците на списанията за бременни, където дрънкаха за тръпката от очакването, как да сме елегантни в това деликатно положение, какво да похапваме и как да приобщим бащата към мътенето. Парадираха с благотворителност - ин-витро програми и детски домове, и разреждаха клишетата с богат снимков материал – мъжете им, нежно обвили ръце около наедрелите талии. Повръщането, отеклите крака, петната по тялото и стриите не се коментираха. После се снимаха с бебетата – обикновено кръстени на таткото с джуниър отзад, и ги повличаха по всички светски събития. Тези, които още не бяха успели да врътнат някой богат чичко и да му родят, за да си затвърдят статуквото на първа ханъма в харема от трофейни красавици, вземаха назаем племенници или съседски. Все едно разхождаха пудели. Така и говореха за тях: мойто не ми яде, ака ми в зелено, ти твойто по колко пъти го извеждаш...

Сиси го издърпа на една свободна маса, далеч от бодигарда-гувернант.
- Мразя го! Ще поръчам да го убият. Мъжа ми. Проучила съм – от 15 до 30 хиляди евро струва, според времето за следене и качеството на килъра. – Работното време на „Секс в рая” беше свършило. Кепенците бяха хлопнали. Гласът й - вилица по стъкло, зениците й – котешки. Вещица. - Ще получа всичките му пари и имоти, така че няма да има проблем с връщането на кредита. От училище ме измъкна, на абитуриентския бал – приятел на баща ми. Не ти трябва, вика ми, да учиш, само ще погрознееш от това. Ти си родена за модел, ти си най-красивата, ти си моята принцеса. Една година ме влачи по острови, по яхти и по коктейли. А аз – патката му с патка, къде съм виждала такива работи – нашите – хора скромни... В Плевен кой знае колко не можеш да се отскубнеш с материала. То лукс, то пари, то коли, то диаманти! Показа ме хубавичко на всички, а после изхвърли старата си жена от къщата в Драгалевци, затвори ме там, десет ключалки златни сложи, и ми тури охрана. – Огледа се предпазливо и снижи глас още повече. - Глиган, и сексът му глигански - какви работи ме кара да правя, няма да ти казвам. Единствения път, когато се чукахме нормално беше за да направим Беатрис. И ме извежда къде мислиш – на чалга клуб. Нагрухтява се с уиски и почва да друса шкембе на масата. И ме кара да пея - „Всяко копче си мечтае да се разкопчае”. А приятелите му, и те глигани като него, ми пъхат пари в сутиена. Айде, вика, нали си много музикална, барем и ти някой лев да изкараш сама! Той ще ми натяква на мене! Мога да въртя бизнес. Имам много акъл в главата, ама пуста красота, да й се невиди макар! В тая турска страна само красива да не бях! Математическа гимназия със златен медал завърших и виж ме - по цял ден дърдоря за гримове, дрехи и прически. Аз, дето десет години съм ходила на уроци по пиано и не съм пропуснала нито един концерт на Плевенската филхармония, сега пригласям на кръчмарските певици!

Пепи слушаше и мигаше, цял почервенял:
- Защо ми ги говорите тези неща? Мога веднага да се обадя в полицията!
- Можеш, ама няма. Картофено сърце си ти, Пепи. Всичко знам за тебе – 250 лева с дедесе ми струваше да разбера. Детективска агенция „Баба Ванга”, три пъти дабъл ю, бабаванга точка нет, в случай, че ти потрябва. На 30 си, а си прост шеф на клон. Геният на университетския випуск, гордостта на икономическата мисъл, с два западни и един руски език. Съучениците ти са си надвили на масрафа, а ти опъваш каиша за някакви мизерни 1500 лева на месец. Живееш с Даниела, на 25, софиянка от „Гурко”, бивша танцьорка и настояща наркоманка, обичаш я. Мога да ти кажа къде скита, с кого се вижда и какво правят, преди да се прибере пияна сутрин. Знам кой й купува дрънкулките и парцалките, знам кой й дава пари всеки месец, поне от две години насам. Това е другата причина да искам да го убия. За лоялността ще ти платя щедро – ще си имаш и джип, и власт и абитуриентка, ще си уредиш живота. Е?
- Отдавна не я обичам. – Не искаше да се оправдава. Думите сами излизаха. - С нея съм, за да не се затрие – много е крехка, горката. Ще кривне нанякъде, ако я оставя. Длъжник съм й – живота ми спаси навремето. Добре, ще попълня всичко. Ела утре да разпишеш.

След около месец с Даниела вечеряха пред телевизора, когато внезапно прекъснаха новините с извънреден репортаж: в центъра на София, посред бяла привечер, е застрелян поредния честен, свестен, почтен и уважаван от всички банкер Събев, въпреки охраната и пред много свидетели. Даниела се разплака, а Пепи се стресна и се завря в банята да звънне на Сиси. Абонатът не отговаряше.

Никой нищо не беше ни чул, ни видял. Направиха фоторобот на заподозрения, който поразително приличаше на фотороботи от други показни убийства, погребаха банкера с почести и това е. Всяко чудо за три дни. Сиси продаде банката и си изплати кредита. Пепи така и не я видя повече, освен на снимки в жълатата преса – до Президента на Щатите, с Далай Лама, да се здрависва с Папата и да вечеря с Брад Пит. Изпращаше му картички от целия свят всяка година на датата на убийството. Пепи го издигнаха шеф на кредитирането в централата, а малко по-късно стана изпълнителен директор. Пусна шкембе и се огради с охрана. Даниела отдавна се беше пропила и беше заскитала. Замени я Милена – изпълнителният директор я открадна от абитуриентски бал в малко провинциално градче. Отклоняваше умилкванията й за официален брак и за всеки случай забрани отпускането на потребителски кредити само срещу лична карта.