автор: miglena

В лястовиче гнездо, довеяно от лунния бриз до сънозрящата морава на астероидния пояс, крилатото герберче Любомира разресвало ресници, докато слънчевото зайче Зоя се ослушвало откъде ще зазвучи рогът на ловеца Вълко.

Колкото и строго владетелят на астеронебието Лорд Лъвски да се опитвал да предотвратява растения и животни да се влюбват едно в друго, поне не явно, колкото и кукувичи очи да наблюдавали кой кого задява и незабавно да докладвали на архангелския астросъвет за неприродоугодни презлюбомислия, всяко новозвездие било белязано с по някоя астрална трансвидова връзка.

Кентаврите например са правнуци на кобилката Леана и змейското ябълково дърво. Три галактически спирали се извъртяли, докато от семето на влюбената в Леана ябълка изкласила леандровата трева, на чийто мускусен аромат кобилката не могла да устои. По прищявка на сатирите-циклопи, които уж трябвало да охраняват змейската ферма, но предпочитали да забавляват с шеги и песни змейовата щерка Силяна, още при първото докосване на кобилските устни до връхчетата на тревата людски ръце прораснали от кобилешкото тяло, прежаднели до нажежена сол за ласки, женски гърди разлюляли приспивни камбанки и първите радостни сълзи по човешкото лице отразили светкавиците, съединили с болезнен шев, орисан да прокървява при всяка смяна на сезоните, творения на паралелните растителни и животински мироздания.

Сфинксовете са потомци на непокорните орли, летяли до центъра на съзвездието Бик, където се съхранява тайната за поддържането на пулсиращата същност на Вселената. Ако някой някога успее да затвори за повече от астродихание очите на вселенския часовник, така че пулсациите да заспят, само жар-птиците ще възкръснат ... Но по препоръка на Орионския оракул, всяка звезда съхранява по късче от ирисите на вселенските очи, така че няма как взорът им да бъде помрачен едновременно из целия всемир. Виж, когато се палят огньове на празници на плодородието, когато се празнува възраждането на природата и се възцарява новожизненост, сиянията им зачеват свръхнови звезди и кичат сватбените одежди на сливащи се галактики.

Дървета и самодиви така и не са успели да прекрачат границата на нежните флиртове и да се впуснат в дива обич. Няма създания, които да са им чада, но затова пък приказките и легендите за техните копнеещи се сенки са безброй. Някои казват, че сенките на самодивската внучка Евридика и на дървото, от което била издялана любимата арфа на Орфей, все още бродят ръка за ръка по долната и горната земя, прелитайки само в нощи на лунни затъмнения над средните земи, за да не се слеят с някоя орфична мелодия, запяването на която би сринало всички гранични стени между земите.

И ако някоя утрин вместо първи слънчеви лъчи по клепките те погали смеха на слънчевото зайче Зоя, вече ще знаеш, че лъчеоката Любомира е изоставила уютния пашкул на майчиното гнездо и е полетяла в обятията на левента Вълчо, а Лорд Лъвски е абдикирал за три денонощия, за да им бъде кум. Тайничко от астросъвета на архангелите. И за радост на фрезиите, карамфилите и лалетата, чийто дъх спира, когато зърнат своите изгори пчеличката Медина, мечето-пандичка Пандишпанчо и лястовичката Белла ... но тяхната приказка е все още усмихнат отблясък в диамантено-ахатовите очи на астероидния пръстен на Богинята на Животворящата Любов. Всяко нейно правило е предпоследно - в очакване на обич, която да го отмени и пресътвори ... с две целувки ... които притежават силата както да възцарят нова хармония, така и да прехвърлят астромост, който да свързва звездоморието със земната твърд така, че каквото се случва из небесата, да се изживява и от земни обитатели ... както и обратно – каквото е свързано тук, да бъде и по небесному слято.

А ти също можеш да имаш куража да живееш в съзвучие с хармонията на Астроземието – в обич, достойна и за звездно сияние, и за земна благодат. Така да бъде.