Хвърлям тука тая кука,
Пожелавам си – на слука!
И зачаквам от зарана
Рибка вкусна да си хвана!
Търпелив съм, то се знае,
Ала рибата нехае,
Да кълве под тая бука
И настава пълна скука!
После, викам си, пък що ли,
Нервно махайки крачоли,
Да не хвана рибка златна
В тази пустош необятна?
Чувал съм, че три желания
Изпълнявала без основания!
И се размечтах, човече,
Мисълта ми само как потече:
Първо, ще си пожелая
Все да свързвам двата края,
Че понякога е трудно
Да не кажа и абсурдно!
Второ, ще си пожелая
Да съм все едно във рая!
Само господи прости ми
За нечуваните рими!
Трето, кво да си желая,
След като съм като в рая?
Пускам те бе рибо, ето!
Плувай си сама в морето!
Хайде, стига, май слънчасах,
Целия в брада обрасах!
Еми, няма го късмета,
Няма риба за поета!