автор: mila_nejna

Както фчера си пътувах
със французката кола,
трандафора ми намигна -
бяс ма фана – ше умра!
Пръс`чето ми са показа
като морков с педикюр,
обноските съвсем зарязах -
псувах, псувах на... кутюр!
Тез налъми са ми фносни,
има-няма два-три дня,
уж ги имах за скупосни,
и ги вардех за фукня...
Леле, майко, ше загина,
жал ми й, вия и ма й яд!
Мръсна газ към магазина –
да им ги навра... утзад!
Рикламация, и мигновена,
тутакси, веднага, на часа,
щоту тъй съм вдъхновена -
чак на… Марс ш`ги утнеса!
"Вий, гуспожо, сте дифек`на"-
обяснява продавач напет.
"Ах, така ли?" – ма приклекна,
инак - с токчето отпред!
С цел уби`ство го подгоних,
със чепик пробит в ръката,
`фторитета си `ептен уроних,
ама на - запуших му устата!
Бих го с кеф и със Версаче,
с трандафора, дет` намига,
реабилитирах са, обаче,
само туй съвсем не стига.
Преобух са във замяна
с нов патък – от крокодил!
Точно мене да измамят?
Тоз човек не са й родил!