автор: Amphibia

- Какво ще кажеш за изложбата на Анди Уорхол? Да отидем да я видим.
Навита съм. Харесвам изкуството му, това ни е първата среща и ти проявяваш инициатива. Влизаме в специалната зала, отделена за изложението. От тавана висят екрани, на които се прожектират филмите му. Един младеж стои в бръснарницата. А до него няколко господа се опитват да се справят с един кон. Срещу тях се извисява Empire State Building. Зачитаме се в описанието – филмът продължава 8 (осем!!!) часа. Главно действащо лице: Empire State Building. В поддържащите роли: Empire State Building.

- Представяш ли си колко лента е отишла за направата на този филм? - питаш ти.

Кимам, а всъщност се чудя защо някой ще реши да снима една и съща сграда от един и същ ъгъл в продължение на осем часа. Явно моето разбиране за гениалност и това на Анди току-що се разминаха.

Влизаме в следващата стая. Много снимки и кратки бележки към тях разказват целия живот на Уорхол. Прилепвам се плътно до най-близкостоящата – той, седнал, с типичната си шармантна прическа – и се зачитам.

- Май започна да четеш от неправилната посока – казваш ми. - След малко той ще умре.

Гледам учудено, после разбирам. Следващият постер изрично заявява датата на смърта му. Без малко да убия човека, преди да се е родил.

Премествам се в другия ъгъл на стаята и започвам бавно да изучавам развитието на Уорхол – детски снимки, младежки снимки, работна атмосфера, няколко изрезки от вестници, още снимки. Отнема ми 20 минути, за да се запозная с почти 60 години живот.

После си тръгваме.

- Искаш ли да пием кафе? - питаш.

А аз искам единствено на някой някога да му е необходими поне половин час, за да се запознае с моя живот.